𝐒𝐞𝐚𝐫𝐜𝐡𝐢𝐧𝐠 𝐟𝐨𝐫 𝐢𝐧𝐬𝐩𝐢𝐫𝐚𝐭𝐢𝐨𝐧 // 𝐕𝐊𝐎𝐎𝐊

■ 10.

Сеансите продължаваха. А Чонгкук всеки път оставаше впечатлен от историите на Техьонг и как е преживял трудностите в живота.

Най-накрая бе събрал смелост да го заговори.

Чонгкук се отправи към изхода на сградата, а на една от пейките в близкия  парк забеляза червенокосото момче.

"Или сега, или никога!" - каза си Кук, приближавайки се към момчето.

- Хей! - почеса се нервно зад врата Кук.

- Здравей, Чонгкук, нали така? - усмихна му се Техьонг.

- Да. - усмихна се и на свои ред Чонгкук. - Аз исках да ти кажа, че ти се възхищавам за това как си преживял травмите от детството и как се справяш с всичко. - каза всичко това наведнъж Кук, а Техьонг не спираше да го гледа.

- Благодаря ти. - каза накрая. - А аз се възхищавам на това как си от известните хора, но си потърсил помощ за проблемите си.