■ 4.

162 14 4
                                    

Освен, че беше писател, Чонгкук работеше и като мениджър в международна компания. А фактът, че днес шефа им имаше рожден ден и бе решил да пусне цялата компания с един час по-рано от работа, го радваше изключително много.

- Искам ето тези рози! - Чон бе посочил на продавачката в кварталната цветарница най-яркия от всички букети.

Червените рози бяха любими на гаджето му- Джимин и определено щяха да му допаднат.

Надяваше се по-младото момче да хареса букета и това, че днес ще се прибере по-рано от работа.

- Скъпи, прибрах се! - Чон се провикна от входната врата, докато събуваше обувките си.

- Виж какво ти нося! - отвори вратата на спалнята им и ахна при гледката, която достигна до очите му. Букетът с розите падна на земята.

Това, което най-малко очакваше, беше да завари гаджето си да се натиска с някой друг в общата им спалня.

- Мога да обясня! - по-младото момче се отдели от мъжа, оставяйки го полу-гол, запъти се към вратата, където още стоеше като втрещен Чонгкук.

- Няма какво да обясняваш, спести си го! - Джимин сложи ръка на лицето на Чон, но той я премахна с ненавист и отвращение.

Неговият любим го бе предал, бе предпочел обятията на някой друг.

AN : нз какво се случва с мен и защо изпитах рязко вдъхновение да напиша 4 глави наведнъж :)))

𝐒𝐞𝐚𝐫𝐜𝐡𝐢𝐧𝐠 𝐟𝐨𝐫 𝐢𝐧𝐬𝐩𝐢𝐫𝐚𝐭𝐢𝐨𝐧 // 𝐕𝐊𝐎𝐎𝐊Onde histórias criam vida. Descubra agora