𝐒𝐞𝐚𝐫𝐜𝐡𝐢𝐧𝐠 𝐟𝐨𝐫 𝐢𝐧𝐬𝐩𝐢𝐫𝐚𝐭𝐢𝐨𝐧 // 𝐕𝐊𝐎𝐎𝐊

■ 2.

- Какво е това, Чонгкук? Това наподобява евтина версия на "Хари Потър". Романите ти преди бяха толкова по-добри. Определено няма да одобря издаването на това... това нещо. - шефът на редакцията викаше на младият писател разгневено след като му бе показал наскоро завършената му книга. Надяваше се да бъде одобрена, но уви.

- Аз съжалявам, наистина, ще се постарая следващия път. - момчето се опитваше да убеди редактора, а той не преставаше да го гледа остро, сякаш е някаква мижитурка.

- Просто престани да губиш времето и парите ми, момче! - продължаваше да вика на своя глава мъжът, а Чонгкук се чувстваше все по-виновно и по-виновно.

Да, определено бе изневерил на стила си на писане, който включваше сладникави романи за вечната любов, но промяната му костваше много в този случай.

- Просто искам старият Чон Чонгкук, това е! - най-накрая по-възрастния мъж рече, сякаш говореше на свои собствен син.

"Явно нервната му криза е приключила!" - помисли си.

- Аз съжалявам! - бе единственото, което Чон каза преди да напусне кабинета му в издателската къща и да отиде в тоалетните, давайки воля на сълзите си.