Изгубена в себе си

Бях там

Нека да кажем,че всичко беше нормално до колкото можеше да бъде за момичето, което всички мразеха и ненавиждаха и то не защото бях надута или претендирах с нещо, а напротив защото бях свита и предизвиквах интерес спрямо себе си за разлика от всички други.Бях все още мачкана и нежелана,но това до някъде не ми пречеше,а напротив помагаше ми да се средоточа в собственото си усъвършенстване.Живеех далеч от родния си град ,сама понеже родителите ми постоянно пътуваха по работа. Имах приятел за кратко преди да разбере с какво се занимавам през свободното си време, бях щастлива с него,но той явно не беше с мен. Както и да е това е друга тема. Обичах да бъда сама,да разчитам само на себе си,защото знаех,че няма как да предам себе си.Може би от там започна всичко, обичах да се занимавам с така да я наречем мръсна работа, не да убивам хора или да крия трупове,а по-скоро да се занимавам с организацията на даденото действие.Аз бях "организаторката"поне всички които имаха нужда от мен ме наричаха така. Аз бях тази която измисляше дългите и мъчителни изтезания,тази която знаеше как да нари човек до такава степен ,че да не може да се познае, да го направи жалък и безпомощен.Знаех как ,но не обичах да го правя. Никой освен бившия ми приятел не знаеше за това. Дори и на него не му се връзваше как може " мачканата страхливка"да бъде най-големия кошмар на някой. Живеех двойствен живот без никой да подозира.Колкото и странно да ви прозвучи обичах да ме мачкат,да се чувствам слаба и да се наранявам,това хранеше "тъмната" ми страна караше ме да измислям нови изтезания, видове мъчения ,които бяха от извратени,по-извратени даже бих ги оприличила като нехуманни. Това ме забавляваше доставяше ми удоволствие да знам,че някой ще изпадне в агония,че ще се моли за милост, за живота си.Обичах да получавам записи на изтезаваните, да гледам как всяко късче от тялото им изпитва агония,как се молят и как не получават така желаната от тях милост. Да за повечето сигурно ще съм съучастничка,но аз нямах нищо общо. Идваха хора при мен без имена без обяснения , единствената информация беше пола и годините на жертвата от там аз предлагах изтезания те харесваха,заплащаха ми и по тяхно желание след свършената от ТЯХ работа получавах видео записи . Това беше всичко.Не знаех имена,не знаех обстоятелства просто знаех,че някой ще го боли. За разлика от "тъмната"страна на моя живот в училище бях кротка,не правех проблеми до онзи ден. Дааа, онзи ден спомням си го много ясно, беше от онези прекалено хубави дни в които всичко е наред и никой не се занимава с мен. Онзи ден вниманието на така да кажем,тъпите ми съученици беше привлечено от новия ни учител. Признавам си беше доста атрактивен,но имаше нещо в него което ми беше познато, прекалено даже. Имах чувството,че съм го виждала поне 2 пъти . Аз също не останах незабелязана от него даже напротив ,мазната усмивка която лицето му придоби щом ме видя ме смрази. Имах чувството ,че ще ми стори нещо,но бях привикнала с това чувство,затова се върнах към недовършената рисунка ,която седеше в скута ми. Изведнъж всичко утихна. Чух дебел мъжки глас .
-А госпожицата на последния чин. Коя е тя?-попита той моите съученици . Чух прекалено много неща за себе си които дори самата аз не знаех :
-Тя ли? Тя е никоя!-провикна се момичето седящо пред мен.
-Тя е демон, аутсайдер,тя е просто странна не говорим с нея,както и тя с нас!-това се чу от групата на " популярните ". Пригади ми се,но се подсмихнах и стиснах зъби,за да си замълча.
-Тя май не е на вашето мнение?-каза онова извинение за човек, знаех че съм работила с него бях убедена.Надигнах глава и го погледнах с онзи поглед (не ми се занимава с теб). Това го накара да продължи с въпросите.
-А ти май не си много дружелюбна с новите хора.-извъртях поглед на страни, просто не желаех да комуникирам с такъв човек освен ,ако не беше за работа.
-Да -отговорих кратко без да се занимавам с излишни работи.Изгледа ме страно ,но се усмихна ,подхили се даже.
-Така ,така за твое съжаление ще се наложи да промениш своето отношение,понеже не всичко ще се развива добре- този да не би да ме заплаши току що. Деня приключи прибрах се по възможно най-бързия начин.Отворих архива си с всички записи и договори за поверителност, прегледах всеки един внимателно ,много внимателно и го видях .Него. Учителят който се пробва да ме заплаши, беше в касета на изтезаваните. Разбрал е коя съм!Как?! Прегледах датите и на записа и на договора намери телефонен номер.Реших да се обадя . Грешка. Вдигна той подивях,кой побъркан би оставил номера на личността която ще изтезава.
------------------------------------------------------------------
                   Следва продължение

Дано ви е харесало!