Изгубена в себе си

-

Влязох в килера и застанах плътно до стената . Чух как Нед отвори вратата , говореше с някого ,но не успях да разбера за какво си говорят.Не знам дали ми се причу ,но май другия човек се изсмя на нещо . Седях плътно до стената с надежда да разбера за какво си говореха ,но нямах успех в това мое начинание .Вратата се затвори явно от външния край понеже Нед не ме извика .Чаках да чуя гласа му ,за да знам ,че е безопасно . Ами ,ако в момента му правиха нещо и той няма как да ме извика.Започнах да се притеснявам все повече и повече , имах чувство ,че седя от часове в шибания килер.Реших да изляза ,въпреки че не бях чула и дума от Нед ,но просто имах нужда да разбера какво се е случило.Показах се съвсем леко от килера и видях как Нед седи отвън пушещ нервен и не знаех дали има някой с него . Не знаех дали трябва да изляза ,за да видя как е или да седя в килера докато не ме извика . Тогава се запитах ,какво ли чак толкова може да се случи,ако изляза.(В главата ми изплуваха всички най - ужасни варианти и след минута на вцепенение реших да се върна в килера) Седнах на пода поех дъх и зачаках моя"закрилник" да се появи и да ми разкаже какво се е случило. Естествено седях и чаках повече от час докато той благоволи да се появи ,за да ме изкара от килера.
-Хей!Колко време си седяла тук.- Гледаше ме с такъв объркан поглед сякаш не знаеше ,че се намирах в килера .
-Чаках да се появиш може би ,а защо ти отне толкова много време?Кой беше онзи на вратата и защо след това беше толкова изнервен,че чак запали цигара?
-Защо си ме чакала?Беше стар познат ,когото бях помолил да напазарува понеже е опасно да слизаме на открито ,а цигарата беше от кеф.
-Чаках те защото така го тренирахме . Има ли сладко и как така от кеф? Не те разбирам.
-Няма значение , няма и да ме разбереш. Да има сладко ,но е време да събираш багажа ,трябва да се махаме от тук възможно най-бързо.
-Защо какво пак се случва ? От какво си се притеснил чак толкова ,за да ни накараш да се разкараме.
-Виж скъпа , макар този човек да не те видя той може да работи с психопата ,който те гони ,ако не го  помниш,а и не е безопасно някой да знае местоположението ми.
(Чудех се от кое да бъда по учудена от факта ,че беше прав или от факта ,че ме нарече скъпа без да се замисли.Чак толкова ли бях станала част от живота му ,че чак да бъда скъпа?)
Събрахме багажите и ги натоварихме в колата.Сетих се ,че бях забравила нещо в моята стая и макар Нед да не искаше ,да ме пусне, да ида ,да го взема аз отидох.Не го намирах никъде ,да все пак не се намира малко медальонче , което едва се вижда ако е на мен .Чух много силен трясък и се стреснах .Нед никога не блъска ,дори ако е ядосан, това означаваше ,че има някой друг освен мен в къщата.Дадох сигнал на Нед ,че нещо не е наред и след като се отдръпнах от прозореца бях сграбчена в приспиваща хватка.Успях да реагирам за кратко и ударих шибания негодник,който ме упой до някаква степен и явно от удара е имало смисъл. Нед връхлетя в стаята изхвърли копелето през прозореца и ме хвана . Това е всичко което си спомням от тогава.Събудих се след няколко дена в една доста префърцунена на вид стая ,но всъщност беше много уютна .Бях с различни дрехи от онзи ден . Забелязах ,че вратата на банята е отворена . Станах от леглото ,хванах първото тежко нещо което видях и се приближих към вратата вдигнах подноса и точно тръгнах да замахвам когато Нед изскочи по халат . (Спогледахме се доста странно и двамата ,а аз пуснах подноса на земята и му се метнах на врата . Не ме винете ,можеше да бъда отвлечена от онзи психопат) 
-Не мога да те разбера бе момиче в един момент ще ме пребиеш с поднос за кафе , а в следващия ми се радваш ,както се радва дете на балон. 
-Шшшш това сега няма значение . (след като го пуснах да диша най-накрая го погледнах  жално)
-Какво?Защо пак ме гледаш сякаш съм бил в кома десет години?
Не му отговорих нищо ,просто го гледах и мълчах.Давах си сметка ,че ако не беше той сега най-вероятно щях да бъда вързана за някой стол . Насилвана и многократно пребивана .(ЧАКАЙ МАЛКО ТОКУ ЩО ИЗМИСЛИХ МЪЧЕНИЕ! О ДАААА! МАМА СЕ ВРЪЩА В ИГРАТА БЕБЧО) Сигурно съм изглеждала като побъркана понеже както седях и го гледах превъртях и започнах да подскачам .Това нямаше значение ,важното беше ,че се вдъхнових и успях да измисля частично изтезание.Прегърнах го ,а той миля все още не знаеше за какво става на въпрос.Дано само този изрод да не ни открие скоро имам нужда да се застоя на едно място ,за да мога да записвам идеите си.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Край на втора глава ! Дано да ви харесва и да се забавлявате докато четете аз се забавлявам изключително много да пиша такива неща.

Трета глава ще дойде скоро !