Изгубена в себе си

-

-Здравей слънце!- гласът му, онзи дебел мазен глас. Стъписах се и реших да замълча.
-Какво има слънце, защо мълчиш да не би малката хм... как те наричаха,аа да , да не би малката организаторка да се изплаши.-изтръпвах при всякоя негова дума.
-Хайде кажи ми нещо, някое мъчение и без това ги изпитах всички, все пак не се знае може да има нещо ново с което да успея ДА ТЕ НАРАНЯ- затворих телефона.Този индивид реално ме заплаши, а аз какво направих мълчах,показах слабост, защо? Какво ми става по дяволите?!Станах от пода отидох до кухнята и видях как целия плот е нацапан с нещо като хм изглеждаше на кръв. Опитах да я избърша ,но не се получи защо за бога ,каква беше тази субстанция която едвам успях да махна от плота си. След дългото чагъркане забелязах ,че са останали нещо като сенки на букви. Хванах скицника седящ до ножовете ми и започнах да записвам всяка една буква която видех първо видях "Ъ" след това "Р" след това "С" и едвам различих едно прекалено размазани "М" слято с едно "Т" след няколко кратки мига навързах буквите и получих Смърт,но кой за бога би го написал. Та аз живеех сама нямаше как някой да е влизал в апартамента ми. Реших да проверя камерите и го видях!Него!Същият с който говорих,който бавно разбираше детайли за мен. Започнах да се побърквам, как изобщо е стигнал до мен. Цялата ми истерия беше прекъсната от звъненето на телефона ми. Беше непознат номер. Взех се в ръце,хванах телефона си и поех дълбоко въздух,вдигнах.
-Ало!
-Здравей,организаторке,амм имам нещо което трябва да ти кажа.
-Какво за бога е толкова важно за да ме търсиш в един вечерта!
-Амии, имаме малък проблем.
-Как така?Нещо се е объркало с изтезието което си избра, да добре ще ти дам друго.
-Не,не е това всичко мина да кажем гладко.
-Как така да каже?Какво има за бога спри да увърташ като момиченце, което е изгубило обицата на майка си!
-Ами... Този за когото беше изтезанието го понесе и...и...
-И какво мамка му!
-Избяга, той избяга! Успя да се измъкне и мисля ,че е тръгнал след теб.
-МОЛЯ!?!
-Амии, дааа малко,амм .
-КАКВО АМИ ОСЪЗНАВАШ ЛИ ,ЧЕ В МОМЕНТА СИ ОПЛЕСКАЛ АБСОЛЮТНО ВСИЧКО!КЪДЕ ГО ИЗТЕЗАВА? КАЖИ МИ ВЕДНАГА!
-Ами в близост до едно училище. Даже по скоро в мазето на самото училище . Защо?
-КОЕ Е УЧИЛИЩЕТО?!
-Ами Тропика поне всички така го наричат.
-О боже!
-Какво има?
(Псувни от моя страна и истерични крясъци)
-Ало?
-Така знам,че сключихме калза за поверителност,но знам кой е вече ме откри и имам нужда от теб. Да знам ,че не се познаваме офицяло . Просто нямам близки ,а не съм подготвена за такъв случай имам нужда от теб.
-Чакай малко. Казваш ,че искаш помощта ми?
-ДА!
-Добре дай ми адрес ще пристигна след малко.
Телефона се затвори изпратих смс с адреса си. Не очаквах помощ наистина,но нямаше към кого да се обърна. За бога шибан психопат знае къде живея и желае смъртта ми. Нямах избор.Започнах да опаковам малка раница с дрехи взех всички документи мой и на мой клиенти и зачаках нервно.Всеки звук всяко скърцане на старите дъски на шибаната кооперация ме притесняваше.Чу се силен тропот на вратата. Застинах.Дали е този с който говорих или е шибания психопат. Станах и направих две бавни крачки към вратата с огромно старание да не изскърца някоя дъска изпод мен. Тогава телефона ми звънна. Върнах се и го вдигнах.
-Отвън съм!Ще ми отвориш ли!
-Как да знам ,че си ти. Потропай три пъти на врата моля.
(Три тропота по вратата)
Затворих телефона и отворих врата, а пред мен седеше восок добре сложен мъж, видно млад,да спомних си го. Поиска изтезание за човека който беше изнасилил сестра му.Дадох му знак,че може да влезе.
-Та,какво за бога се е случило с това място.
-Ха,Ха амиии...
Бях прекъсната
-Виждам,че вече си събрала багажа отлично. Да знаеш не за пръв път се изправям срещу този индивид. Доста е упорит,но с личен гений по изтезанията тази ще е последната ни среща.Той се подсмихна самодоволно.Хвана ръката ми и ме изнесе от апартамента буквално.Обръщаше се от време на време за да види дали съм добре. Ха странно нали?
-Ам
-Какво има?
-Може ли да ти задам един личен въпрос?
-Така или иначе ще бъдем доста време заедно,защо не?
-Какво мислиш за..
-Ситуацията?
Погледнах го и кимнах утвърдително.
-Не за пръв път съм в тази ситуация, сестра ми(стисна юмрук)тя  прилича на теб. Даже доста, но след като този изрод я изнасили тя избяга от дома ни. Дори не зная дали е жива.
-О, съжелявам не знаех.
-Както и да е не ми се говори за това.
-Разбираемо е.
През цялата вечер докато той ме караше на някъде си задавахме въпроси, за да може да придобием малко доверие един в друг.Тогава той ме пита:
-Организаторке?
-Мм?
-Как започна всичко това, с изтезанията и като цяло този начин на живот?
-Ами...(не бях говорила на никого за предишния ми начин на живот стиснах очи и поех дъх)...Бях малка видях как баща ми пребива майка ми,но за разлика от нормалните деца, аз не се притекох на помощ на майка ми, а даже на против влезнах в стаята тихо и седнах на пода, гледах всеки удар, слушаш всеки писък на майка ми, всяка псувня излизаща от устата на баща ми,но ми доставяше някакво странно удоволствие,даже бях щастлива. Тогава всичко се обърка и за кратка секунда чух изстрел и много тежък тропот. Опитах се да погледна през баща ми ,но не видях нищо повече от локва кръв...баща ми беше пръснал главата на майка ми с пистолет. Обърна се към мен прегърна ме и това е всичко което си спомням от онази нощ. След това се събудих в болница със счупена ръка и ребро. И след това почнах да обикалям приемни семейства.От там тръгна всичко , започнах с изтезания на невинни създания буболечки, животинки и следователно никое семейство не ме искаше. Накрая аз избягах и заживях сама.
-Уоу, трудно детство.
-Не бих го нарекла детство, определено не беше това.
- А каква си всъщност?
-Смисъл?
-Каква е не извратената част на организаторката?
-Хаха определено доста скучна!
Получих странен поглед с изненадана усмивка. Чесно да си кажа беше ми приятно с него. Някак се чувствах в безопасност. И неусетно сред приказките съм заспала.Събудих се на бензиностанция. Очевидно зареждахме.
Огледах се но не видях никой. Усетих как някой хваща ръменете ми и инстоктовно хванах и завъртях китките на обратно.
-Аууу!
-Извинявай!Не знаех че си ти .
-Може ли вече да ме пуснеш.
-Да естествено.Защо си отзад?
-Ами изморих се, а ти спеше и реших да не те будя отбих тук и легнах отзад.Знаеш ли ,че говориш на сън?
-Да, но се случва много рядко само когато съм много напрегната.
-Хах,очевидно си.
-Какво казах?
-Колко съм бил хубава, неустоим даже.(последва усмивка от която рабрах,че се шегува с мен)
-Ейй- ударих го леко по рамото.
-Знаеш ли какво?
-Какво има?
-Май си медиум.
-Аз ли? Няма шанс.Защо мислиш така?
-Защото очевидно си познал мнението ми за теб!
-Хаха шегуваш се нали.
Последва доста сериозен поглед от моя страна.
-Не се шегуваш!
-Хаха очевидно.
Последваха минути на мълчание.
-Знаеш ли какво?
-Мм?
-И аз мисля така за теб.
-Как?
-Знаеш как. Не ме карай да се обяснявам.
-Не наистина не те разбирам. За какво говориш?
-Охх,че ти също си неустоима.
-Да знаех, просто исках да го кажеш.
Разговорът ни бе прекъснат от изгасянето на колата.
-Пристигнахме.
-Къде сме?
-У дома!
-Твоя дом?
-Вече е и твой!
Погледнахме се и се засмяхме.
-Обаче има само едно легло.
-Явно неустоимите ще спят в едно легло изкикотих се.
-Хаха да нека да е така.
------------------------------------------------------------------
Край на първата глава.
Дано ви е харесала!
Ще пусна втората скоро.