Изгубена в себе си

-

Събудих се от трясък на врата ,стреснах се при което веднага се изправих от леглото .Видях ,че Нед не е в стаята и ми станна страно .Обикновенно аз съм раннобудната.Облякох се и слезнах на долния етаж, очаквах да видя Нед правещ закуска или нещо подобно ,но него го нямаше из цялата къща ( да проверих всяка една стая ) . Реших ,че е излязал по работа или нещо такова и затова не обърнах много внимание .Стомаха ми изкъркори нервно и реших ,че е крайно време да си направя да ям нещо ,и като да не повярваш сготвих любимото си (спагети с много сос ).Седнах на масата с огромна чиния от спагетите и си пуснах музика за да се разсеям от мислите за Нед и какво се сучи вчера .Точно да направя първата хапка и телефона ми се разваня ,като на пожар.Вдигнах естествено защото реших ,че е някой клиент или нещо подобно ,когато от другата страна чух крясъци от мъжки глас и доста псувни разбрах , че нещо не беше наред . Преди да мога да попитам какво се случва човека от другата страна вече беше затворил.Притесних се доста макар да знаех ,че просто може да е някой клиент показващ ,че е доволен от ускугите ми. Мина повече от половината ден ,а Нед все още го нямаше . Започнах да паронясвам, дали имаше нещо общо с обаждането или не . Започнах да се оглеждам за разни неща ,които можеше да ми подскажат нещо . Докато не видях бележка на прозореца от външния край . Излезнах ,за да я прочета при което видях натпис гласещ "Взех нещо твое, вземи си го"  .Тогава всичко ми се върза , странното обаждане , крясъците, липсата на Нед повече от 20 часа. Събрах малка раничка с най-обходимите неща и точно на излизане от вратата чух звън на телефон.Естествено се върнах и вдигнах прекалено изнервена и притеснена какво ще чуя отсрещния край и то с голамо основание .Вдигнах на непознатия номер и имаше поне около 1 минута тишина която беше прекъсната от едан фраза "Нека да забравим" .(Да забравим? Кое ?С кого говорих по телефона ? Не беше Нед ,нали... Нямаше как да е той !) Преди да успея да овладея трештящтите мисли в главата ми ,за да задам някой от въпросите редящи се един след друг , разговора вече одавна беше прекъснал. Седнах на пода разсрушена,самзана,каква ли не . Не знаех къде е "любимия ми" единствения човек с когото си бях близка ...Не знаех към кого да се обърна,какво да направя ,бях изгубена сред множество въпроси блъскащи се в главата ми един след друг. Чух ,че нещо от горния етаж се отвори или счупи стрснах се ,но реших да се скрия (доста глупаво ,но беше от полза) влязох в едно доста дребно гардеробче с надежда да разбера какво се случваше.Бяха поне двама в къщата понеже успях да различа гласовете по-странно ми беше това,че един от гласовете беше женски. Реших да остана още малко,за да разбера всичко което можех и тогава за мое "щастие " видях Нед . Зарадвах се и в момента в който реших да изляза от гардеробчето на пътя ми се изправи момиче ,доста добре сложено , на не повече от 20тина години .При което ТЯ му се НАХВЪРЛИ ! ПРЕД ОЧИТЕ МИ!Исках да я убия в момента в който го докосна ,но някакси запазих самообладание . Нима Нед ми се обади , за да се побъркам и да изчезна само ,за да бъде с нея ? Наистина ли? Да ок изглежда добре ,но защо нея . (Ще ви спестя "прекрасната" картинка която се разигра пред очите ми). Изчаках да си легнах и изчезнах в мрака . Побърквах се от мисълта ,че той е с друга в нашето легло,но нямах избор трябваше да тръгна . Не знаех какво още може да крие от мен и като нищо можеше да бъде най-големия ми враг . На сутринта след като се бях отдалечила достатъчно реших да си почина седнах на една поляна и извадих малкото което си бях зела като храна. Докато ядох получих обаждане не то кого да е ,а от Нед . Какво нахалство! Вдигнах защото исках да чуя с какво ще ме излъже.

-Ало?

-Да!

-Скъпа къде си ? Защо не си във вилата ? Да не се е случило нещо ?

-Да случи се! ТИ! (бях погнусена от начина на държание сякаш не е бил с друга предната вечер )

-Как така аз?Какво имаш предвид?

(Не успях да се сдържа и избухнах)-ПИТАЙ ОНАЗИ В ЛЕГЛОТО НИ ! НЕКА ДА ЗАБРАВИМ ,А ? ЗАБРАВИ ЗА МЕН НЕЩАСТНИК!

Затворих телефона блокирах номера му и реших да продължа по пътя си . Макар да знаех ,че това нямаше да бъде края , а и все пак е трудно да вървиш без посока. Вече всичко зависеше от мен .