Изгубена в себе си

Аз и той

Бяха минали вече може би около две седмици от както живеех с този човек. Той беше като мой по-голям брат с малки разлики разбира се. Беше грижовен , интересуваше се от мен и то доста ,даже чак прекалено.Използвахме прякорите чрез които се бяхме запознали вместо имена и по този начин аз спазвах своите правила, въпреки че бях нарушила едно от основните ,да не се свързвам с клиенти по никакъв начин. Представяте ли си да живеете заедно с човек на когото не знаете името ,но знаете рождената дата ,любимите му занимания ,нещата които го дразнят и абсолютно всичко друго относно него ,но не знаете името му .Е аз не си го представях ,но това нямаше кой знае какво значение . Откакто живеех при него не съм усетила капка смущение или неудобство ,както явно и той не беше. Разхождах се на спокойствие въпреки знанието ми за онзи психопат който ме издирваше навсякъде .Всичко беше прекрасно, уникално даже ,чувствах се на мястото си за пръв път от много време.Продължавах с бизнеса си и дори той ми беше нещо като дилър ,колкото и странно да звучи. Спрямо обучението ми той взе инициативата да ме обучава.За момент се чувствах по-щастлива от всякога , имах дом,човек до себе си на когото имах доверие ,бях щастлива макара да не беше кой знае какво ,но нали знаете човек търси това което му липсва.Естествено много хубаво не беше на хубаво , всичко до това беше хубавата страна ,но всъщност се чувствах по-самотна от всякога, липсваше ми да ме мачкат и да се чувствам слаба ,да бъде подхранвана "тъмната"ми страна. И от там започваше всичко, спрях да бъда продуктивна спрямо изтезанията ,а това беше единствения начин чрез който можех да изкарам някакви пари . Клиентите един по един започваха да не ползват услугите ми понеже не намираха нищо ново и интересно ,което можеха да използват и така бавно разрушавах безгрешната ми репутация на човек който би превърнал света ти в ад.Тогава ми хрумна нещо и от своята стая изтичах към хола където се намираше Недмоа  :
-Хей Недддд.
-Малко съм зает.                     
-Важно еее !Ако не беше нямаше да те тормозя много добре го знаеш.                     -Слушам те ,но по-бързо наистина съм зает и имам нужда да се концентрирам !             
-Добре ще бъда бърза -поех дъх- Искам да ме измъчваш!
-Моля?!Ти нормална ли си , как ще те измъчвам ,полудя ли ,това няма да се случи !   
 -Хайде де ! Моляя те ! -усмихнах се възможно най-искрено  с надежда ,че ще се съгласи.   
-Не!В никакъв случай ,просто забрави ! -погледна ме възможно най-смутено-   
 -Хайде де ,нищо няма да ти струва пък и на мен ще ми се отрази добре.-гледах го жално-   
-Как така ще ти се отрази добре ? Кога загуби разсъдъка си бе момиче?                Започнах да му обяснявам ,как спирам да бъда продуктивна понеже не съм чувствала болка и омраза към никого . И точно бях стигнала до най-интересната част,когато нещо се счупи . Спогледахме се и той ми направи знак  да мина зад него . Движихме се заедно в едни крачки и стъпки ,поне това го бяхме тренирали . Стигнахме до вратата на килера и той я отвори и ми направи знак да вляза вътре.Аз не исках ,но ме гледаше толкова убедително ... влязох.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Край на първата част на втора глава надявам се да ви хареса!

Втората част ще бъде качена скоро!