Storm area 51

Шофьора

10.9.2019

Aлармата иззвъня, отново чух онази гадна песничка заради която исках да счупя телефона си. Този път като по чудо бях в добро настроение, а беше 4 часа сутринта.

Станах от леглото, нахлузих розовите пантофи и включих нощната лампа. Огледах се из мизерният ми апартамент, както винаги беше пълна бъркотия, но вече не ми правеше голямо  впечатление. Запътих се към банята, но  лошият ми късмет винаги се опитва да  съсипе моя ден. "ААААААААААА" изкрещях с пълен глас "Шибана маса".   Коляното ми се разкървави, но абсолютно нищо не може да ме спре в този момент. Отидох в банята и се погледнах в огледалото. Изглеждах като отшелник. Работата на Ай ти специалист беше такава, че не трябваше да излизаш много.  " Заприличал съм на Гандалф" измърморих си тихичко под носа, след това взех самобръсначка и я обръснах, след това си изплакнах лицето. Приличах на друг човек.

Взех червеният куфар и черната раница. Излязох пред апартамента си и заключих. Таксито ме чакаше вече пред блока трябваше да побързам, нямах време за губене. Взех куфара и бързо слязох по стълбите. Отворих входната врата и излязох. Човекът беше до колата си, явно се е сетил че трябва да ми сложи багажа в багажника. Носеше анцунг и яке, но  кой съм аз да го съдя за облеклото. Качихме се в колата.  Шофьора запали колата.

- За летището ли?- ме пита, сякаш не знаеше, но все пак му отговорих. Тръгнахме

- Да- беше четири и половина сутринта, личеше че му се спеше.

- На къде сте се запътили?- не мисля че го интересува, но се опитва да не заспи и за това явно искаше да води някакъв разговор. След това което ще му кажа не мисля че ще му се спи вече. Той настъпи рязко спирачката, беше червено. Той отпиваше глътка от сутрешното си кафе. Реших че сега е моментът да му кажа.

- Към Невада,  ще нахлувам в база 51- той започна да се смее и кафето му излезе през носа- ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ?- започнах да му крещя, как може да се отнася с мен така, поне аз правя нещо с живота си!