Storm area 51

В самолета

Пристигнахме на летището.
  - 25.10лв-каза шофьора, аз си извадих портфейла и му платих. Излязох от таксито. Човекът ми извади куфара от багажника - Приятно прекарване в Невада господине. Надявам се да си намерите някоя извънземна жена- Той започна да се смее като някакъв луд.
  - Много смешно! Ще видите, ще стана част от историята.
  - Внимавайте да не станете история - каза той с подигравателен тон, взех си куфара и минах през въртящите се врати. Не му казах и довиждане. Как може да ми говори така.

*два часа по-късно*
Най - после съм на последното гише, мразя всички тези проверки които трябва да минеш преди да се качиш в самолета.  И все пак, отново има дълга опашка за последното гише.
Този тъп шофьор, заради него сега ме връхлитат негативни мисли, но нищо не може да ме откаже от задачата ми. Дали някой от моя самолет също е тръгнал за там? Ще бъде приятно да има някой който да познавам предварително.
  - Следващия - извика момчето от гишето. Дадох му личната карта и паспорта ми ,  след по малко от минута той ми ги върна. Направи ми знак, че може да тръгвам. Последвах хората които отиват към самолета. Времето изглежда добре, надявам се че всичко ще е наред.  Качих се по стълбите които ме водят към самолета. На входа ме чакаше една от онези стюардеси, наистина ми грабна окото. И имаше прекрасна оранжева коса.
  - Здравейте, може ли да проверя билета ви - каза тя с меден глас.
  - Разбира се - подадох и билета и тя ми посочи мястото ми.  Мястото ми беше в средната редица.  Трябваше да мина през толкова много бутащи се хора за да стигна до мястото си, но най - сетне успях да стигна до там. Изчаках всички да си седнат и си качих раницата на рафта над мен и се настаних удобно. Хубавата стюардеса и една друга излязоха по средата.
 - Моля за внимание, извинете - всички млъкнаха, най - после малко спокойствие.
 - При авария ще паднат херметически маски отгоре, не ги дърпайте. При турболенция, умоляваме пътниците да не стават от местата си. - Докато красивата стюардеса говореше, другата показваше с ръце. - Благодарим ви за вниманието. Моля седнете по местата си сложете коланите си, както ви показва колежката. Приятно пътуване. Стюардесите се махнаха. И самолета започна да се движи. Никой не говореше, беше тихо. Изведнъж започнах да усещам как се издигаме. И вече  летим. Успокоих се, откопчах си колана и удобно си се настаних на седалката . Спокойствието ми обаче не продължи дълго, някой започна да ми рита седалката. Ядосах се, и се обърнах назад.
-  Хей, дете моляте престани да ми риташ седалката- казах аз със раздразнителен тон.
- НЯМА - извика малкия балък.
- Аз станах и отидох до него.
- ВЕДНАГА ПРЕСТАНИ - викнах му аз.
- КАК СЕ ОСМЕЛЯВАТЕ ДА ГОВОРИТЕ С ТАКЪВ ТОН НА ДЕТЕТО МИ - намеси се майка му.
- Извинете госпожо,  НО ТОЙ МИ РИТА СЕДАЛКАТА, НАКАРАЙТЕ ГО ДА ПРЕСТАНЕ- не си сдържах нервите и започнах да викам. Изведнъж някой ме докосна по рамото. Аз се обърнах, беше красавицата,
 - Извинете, но спрете да притеснявате хората, моля ви седнете на мястото си, не ме карайте да предприемам по сериозни мерки - аз седнах на мястото си, как може, детето е виновно, защо на мен ми правят забележка " по- сериозни мерки" ха,  ще видят всички те! Момчето пак ми ритна седалката.
- Ъх- въздъхнах- ще бъде дългоо пътуване.- измърморих аз.