11.9.2019
Изведнъж всички започнаха да пляскат и аз се стреснах и се събудих. Започнах и аз да пляскам без да осъзная че сме се приземили. Взех си раницата и ръчния багаж и отново седнах на мястото си, защото беше голяма лудница с излизането. Изчаках повечето хора да се изнижат от самолета и тогава беше моят шанс. Бързо излязох от самолета. Бях в Лос Анджелис. Ще остана няколко дни тук и после ще хвана полет за Невада. Беше рано сутринта и слънцето тепърва изгряваше.
Най-после след половин час чакане, успях да изляза от летището. Погледнах часовника си. Вече трябваше Стоян да е тук, къде се бави този човек. Изведнъж чух как някой ми крещи името.
- ИВАНЕЕЕЕ, ИВАНЕЕЕ, ТУК - махаше с ръце и крещеше като някакъв селянин. Усмихнах се, не се е променил след преместването си в Америка. Забързах се и отидох при него.
- Как си Стояне, от кога не сме се виждали.
- Имам много да ти разказвам, качвай се в колата имам много да ти разказвам.
- Къде е колата ти? - попитах го учудено зад него имаше един хубав черен Мерцедес от новите модели, не вярвах че това е неговата кола.
- Зад мен де, не я ли виждаш? - засмя се иронично след това изречение.
- Това е колата ти? - наистина много странно, как е успял да си позволи тази кола, в Щатите са много скъпи тези коли, явно тук наистина е много по различен стандарта на живот. Отворих вратата и влязох в колата и седнах на една от предните седалки, всичко беше кожено и чисто. Настаних се удобно. Той седна на шофьорското място и пъхна устройството с което се отключва колата, но модерна кола, какво друго можех да очаквам. Стоян натисна педала и започнахме да се движим, след като излязохме от паркинга на летището и излязохме напътя можех да усетя колко леко се движим. Отдавна не бях се возил толкова приятно. В Българя на всяка минута попадаш на дупка.
- Благодаря, че позволи да останем няколко дни у вас, преди да тръгнем за Невада - казах аз.
- Няма проблем, радвам се че ще се видим като хората.
- А жената няма ли да се сърди?
- Не ми говори за тази кучка! Разделихме се преди един месец. Използваше ме само заради парите - той настъпи газта и започнахме да се движим по- бързо, стана ми тъжни за него.
- Защо не ми каза?
- Беше толкова развълнуван за база 51, че не исках да те притеснявам. Всичко вече мина, станалото станало. Радвам се че си тук брат. Искаш ли да пусна музика?
- Разбира се тогава той се усмихна и пусна една от любимите ми песни. И двамата запяхме. Липсваха ми тези моменти.
YOU ARE READING
Storm area 51
FantasyБеше един обикновен ден, пиех обедната си биричка и си пушех цигарата. Телефонът ми изведнъж иззвъня. - К'во искаш- попитах аз учтиво както винаги. - Видя ли фейсбука, всички говорят за база 51...