Стар приятел

19 6 7
                                    

     11.9.2019

Изведнъж всички започнаха да пляскат и аз се стреснах и се събудих. Започнах и аз да пляскам без да осъзная че сме се приземили. Взех си раницата и ръчния багаж и отново седнах на мястото си, защото беше голяма лудница с излизането. Изчаках повечето хора да се изнижат от самолета и тогава беше моят шанс. Бързо излязох от самолета. Бях в Лос Анджелис. Ще остана няколко дни тук и после ще хвана полет за Невада. Беше рано сутринта и слънцето тепърва изгряваше.
         Най-после след половин час чакане, успях да изляза от летището. Погледнах часовника си. Вече трябваше Стоян да е тук, къде се бави този човек. Изведнъж чух как някой ми крещи името.
 - ИВАНЕЕЕЕ, ИВАНЕЕЕ, ТУК - махаше с ръце и крещеше като някакъв селянин. Усмихнах се, не се е променил след преместването си в Америка. Забързах се и отидох при него.
 - Как си Стояне, от кога не сме се виждали.
- Имам много да ти разказвам, качвай се в колата имам много да ти разказвам.
- Къде е колата ти? - попитах го учудено зад него имаше един хубав черен Мерцедес от новите модели, не вярвах  че това е неговата кола.
 - Зад мен де, не я ли виждаш? - засмя се иронично след това изречение.
- Това е колата ти? - наистина много странно, как е успял да си позволи тази кола, в Щатите са много скъпи тези коли, явно тук наистина е много по различен стандарта на живот.  Отворих вратата и влязох в колата и седнах на една от предните седалки, всичко беше кожено и чисто. Настаних се удобно.  Той седна на шофьорското място и пъхна устройството с което се отключва колата, но модерна кола, какво друго можех да очаквам. Стоян натисна педала и започнахме да се движим, след като излязохме от паркинга на летището и излязохме напътя можех да усетя колко леко се движим. Отдавна не бях се возил толкова приятно. В Българя на всяка минута попадаш на дупка.
 - Благодаря, че позволи да останем няколко дни у вас, преди да тръгнем за Невада - казах аз.
 - Няма проблем, радвам се че ще се видим като хората.
 - А жената няма ли да се сърди?
 - Не ми говори за тази кучка!  Разделихме се преди един месец. Използваше ме само заради парите - той настъпи газта и започнахме да се движим по- бързо, стана ми тъжни за него.
 - Защо не ми каза?
- Беше толкова развълнуван за база 51, че не исках да те притеснявам. Всичко вече мина, станалото станало. Радвам се че си тук брат. Искаш ли да пусна музика?
- Разбира се тогава той се усмихна и пусна една от любимите ми песни. И двамата запяхме. Липсваха ми тези моменти.





You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Aug 11, 2019 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Storm area 51Where stories live. Discover now