Домакинът винаги печели

-2-

Лежах на пода и гледах мухите. Две бяха кацнали на лампата, а трета правеше квадрати във въздуха. Гледах ги и си спомнях. 

Чувствах се излишна. Исках да стана и да направя нещо, което да ме изведе от това състояние. До този момент не го бях усещала. Изгаряше гърлото ми. Правеше ме нестабилна. Караше ме да се кикотя. Свърши всичко, от което имах нужда. Болеше първият път, когато не бях под въздействието му. Затова си казах, че просто никога не трябва да спирам. 

Сега, когато пиша това, знам че ще умра. Не прощава на никого. Смъртта странно не ми тежи. Аз го избрах. Живях с него. Обичах го, защото ме променяше. Бях по-смела. По-шумна. По-щастлива. По-различна. Вадеше ме от реалността, дори тя да не бе особено гадна. Животът ми беше нормален. Преди да ме поругаете и да кажете, че малко хора имат добро начало, ме оставете да разкажа. 

Семейството ми е от средната класа. Когато бях малка нямахме много пари, но нещата постепенно се оправиха. Баща ми беше откачалка. Пияница разбира се, кръвта вода не става. Майка ми е силна жена. Възхищавам ѝ се задето успя да ме отгледа. Вторият ѝ мъж... Не съм много сигурна, но е мил с нея. Минали са през достатъчно заедно, за да ме преживеят. 

Егоистична съм. Интересно е колко неща можеш да признаеш точно преди смъртта си. Сякаш мозъкът ми се е деформирал. Внезапно се сетих за онова мъчение. Китайско е. Оставят те на тъмно, тихо място и върху челото ти падат капки вода през определен период от време. Така бих описала живота си. Сривах се отново и отново, защото всичко винаги бе едно и също. Затова сама се погрижих да се промени. Може би не по най-добрия начин, но то беше решение. 

Не мисля, че повечето от вас, наистина разбират какво имам предвид. Така е по-добре, но ще се опитам да ви обясня. То създаде другата мен. По-хубавата. Щастлива съм, че точно то ме убива. По този начин. Кротко. Така както си лежа и гледам мухите. Може би можех да се спася. Надявам се тези, които ме разбират, да опитат. Но дори да не го направят, коя съм аз, че да ги съдя?