Домакинът винаги печели

-3-

Стоеше на терасата и пушеше. Едно от нещата които обичаше в апартамента си бе, че е на високо. Харесваше да гледа света от високо и да издишва. Успокояваше я.

Имаше нужда от това. Имаше нужда кръвта ѝ да спре да кипи, защото не знаеше как да го погледне в очите отново.

Той бе едно от най-красивите неща, които ѝ се случиха.

Работеше в пекарна и миришеше на хляб. Тъмнокос и винаги учтив с всеки. Беше приключенец. В никакъв случай съвършен, но имаше нещо в него, което караше пръстите на краката ѝ да се свиват. Част от този мъж, която тя не спираше да желае. Беше толкова привлекателно интелигентен. Да не говорим за блестящите му очи.

Беше спокоен, рядко се сърдеше. Преди никога не ѝ бе повишавал тон.

Запали втора цигара и се замисли за връзката им. Принцът на бял кон дошъл да я спаси. Сега виждаше как постепенно му бе омръзнала. Как той преглъщаше грешките ѝ. Как я гледаше с неодобрение. Как грижите му започнаха да избледняват, а без тях тя отново се връщаше към партитата и задушаващата обстановка.

Наистина го обичаше.

Тъжна. Безкрайна тъга. Защото не бе разбрала какво се случва по-рано. Не бе спряла. Не бе помислила. Не бе попитала мъжа, когото обича как се чувства.

Плачеше отново, когато запали трета цигара.

Знаеше, че вината не е само нейна. В крайна сметка той беше задник. Можеше да ѝ обясни проблема.

Той обаче просто мълчеше. Винаги ставаше така. Тя се кара, той мълчи. Напоследък почти не си говореха. Знаеше, че нещата са зле, но като пълна глупачка не си беше представяла, че ще я зареже.

Осъзна, че се самосъжалява. Разтърка очите си.

Когато започна да пуши, искаше да приеме факта, че не може да обича себе си. Опита се. Не успя да се насили. Още от малка в нея цареше безумие. Не успяваше да се помири със себе си.

Когато той ѝ каза, че я харесва беше обнадеждена. И тя го харесваше. Беше добър. Мислеше си, че заедно могат да я обичат. Имаше шанс да се научи. После той ѝ каза, че е обсебваща. Маниакална. Токсична. И тя се върна към цигарите.

Те не я обвиняваха. Не я спираха. Бяха токсични заедно. Беше празна без тях. Това я ужаси.

Осъзна, че не може да избяга от себе си. Не и на този свят.

Желанието да се махне бе твърде голямо. Затова просто го направи.