Гт. Джейк
Минаха доста месеци от както Лукас и Патрона ги няма.. Нейтън също не се прибираше много. Мисля че има някакви проблеми, но не ми споделя. От както наследи работата на баща си, много се промени. Държи се отвратително с Лили обаче, като преди. Телефона ми звънна и вдигнах. Седнах тъкмо до Лили и Скот.
-Да аз съм.. - Някакъв непознат номер беше.
-Моите съболезнования.. Днес са намерени господин Хенри и госпожа Роза мъртви в дома си.
-К-Какво..? - Лили ме погледна.
-Какво има? - Сложи ръка на крака ми.
-Д-добре.. Ще дойда.. - Затворих и започнах да плача веднага.
-Ей защо плачеш батко Джейк.. - Прегърна ме. Момчето само гледаше и Мълчеше.
-Чичо Хенри и леля Роза са починали.. Трябва да отида бързо.. - Станах.
-Идвам с теб! - Стана.
-Аз да дойда ли? - Скот стана.
-Не, не стой тук - Качихме се в колата на шофьора ни и тръгна на където му казах. Гледах през прозореца. Не можех да повярвам, че това се случваше.. Не звъннах на Нейтън, защото си имаше работа. Няма какво да прави с мен. Както си карахме изведнъж шофьора започна да се смее.
-Какво прави този..?
Лили ме погледна объркано..
-Ами не знам..- Наведох се напред леко. -На какво се смеете?- Изведнъж се обърна. Засмя се пак и изведнъж кръшна от пътя. Бяхме на половината път покрай една канавка и се забихме в нея. Буквално ни погледна нагло и реши да обърне колата. Така рискуваше своя живот най-вече. Всичко ми причерня.. Последно погледнах към Лили.. Капеше кръв от главата й, но ставаше държейки едната си ръка на корема. Изкашля малко кръв и после не можех да видя.
Гт. Лили
Всичко ми беше малко размазано.. Не знам защо кашлях кръв.. Огледах се за телефона си. Беше изпаднал някъде. Чичо Джейк се въртеше опитвайки да отвори очи, но може би имаше сътресение. Колата се беше посмачкала. Издърпах чичо Джейк малко по далеч и измъкнах от колата дрехите на онзи. Започнах да ги късам докато едва имах сили. Превързах чичо Джейк да не му тече кръв и после и ръката си, че беше порязана цялата от счупените стъкла на колата. Изтрих си бавно устните и погледнах ръката си.
-Защо е тази кръв..?- Изведнъж се чу мрънкане от колата. Явно и онзи не е умрял. Сега ще. Станах и се огледах за нещо остро. Не знаех, че ще ходя някъде да се приготвя. Взех едно от стъклата и го опрях в гърлото му.
-Защо направи това?! За кой работиш!?- Държах ръка на корема си. Много ме болеше.
-Великия!- Започна да се смее.
-Как ми се иска да те убия..- Замислих се. Срязах колана и го вързах вадейки го от колата. Оставих го до Джейк и седнах.
Той отвори очи и ме погледна.
-Лили..- Хвана ми ръката.
-Батко Джейк- Той се обърна по гръб и ме придърпа на корема си. Сложих глава на тялото му и звъннах на Ерик.
-Ало?- Веднага се притесни. По принцип не му звъня. Направо го търся.
-Скъпи.. Може ли да ме засечеш къде съм и да дойдеш..- Лекаря на всеки отбор имаше джипиеси в сърцата на хората му. Когато умрат разбира кога и къде. Сложна технология, която се само разрушава след изпращане на последната информация.
-Какво е станало Лили!?- Чух как отваря лаптопа си и веднага започна да ме търси.
-Ами.. Не мога да обяснявам сега.. Малко са ми изпочупени ребрата..- Засмях се леко.
-Не мърдай от там! Идвам с линейката и екипа ми!- Затвори.
-Как го нарече?..- Джейк сложи ръка на косата ми и започна да ме милва.
-Ами батко Джейк аз..- Замислих се, а той се засмя и изохка след това.
-Няма нищо.. Нека не говорим сега..- Гледахме небето.
..
