Гт. Патрона/Кевин
-Днес със Лукас заминаваме за Русия отново. Ще се върнем за сватбата ви- Усмихнах се на Джейк.
-Добре.. - Гледаше ме. Станах и се облякох.
-Хайде да оставим професора да работи. -Засмях се. Тук е малко страшно с тези деца в капсули навсякъде. Какво по дяволите ще ги прави дори?
-Да..- Излязохме.
Седнах на дивана леко и се разпънах.
-А защо отиваш пак в Русия ако не е тайна?- Седна до мен.
-Баща ми иска да ме види. Ще взема и Лукас просто- Огледах се.
-Добре..- Стана.
-Къде са всички?- Станах.
-Не знам.. Отивам си в стаята.- Отиде. Нещо е депресиран.. Телефона ми звънна и вдигнах.
-Ало?- Чуха се изстрели.
-Хей а.. Може ли да дойдеш до болницата?? -Лукас се засмя нервно.
-Болницата на Ерик ли?- Тръгнах към стаята.
-Да,да! Извикай и другите, че Лили ражда също.- Затвори.
Качих се и си сложих колана с патрони и си взех автомата. Казах на всички, че ги чакам в болницата и всеки хвана по една кола. Отидох пред болницата и имаше група мъже стрелящи по моето момче. Мислех, че автомата ще ми свърши работа, но май ще се наложи да е Зайко. Всички седяха по голите скрити, а аз се качих отгоре на моята и си оправих спокойно картечницата. Лукас се показа леко, а аз свирнах по онези. Веднага се скри и след, като се обърнаха.
-Това там е моето момче, само казвам.- Казах и един ме застреля в корема. Засмях се, защото бях с бронежилетка. -Трупове.- Казах и започнах да стрелям по тях. Направих ги на решето и слязох. Прибрах си картечницата и всички влязоха.
-Лукас..- Отидох при него и го огледах.
-Не съм ранен.- Усмихна се.
-Много се радвам..- Прегърнах го и влязохме. От родилното се чуваха крясъци.
-Добре се справя.- Усмихнах се и се подпрях на стената. Изведнъж Ерик излезе и започна да вика, че му трябват лекари.
Никой не му обърна внимание, защото явно ги беше страх. През отворената врата видях приятелите й там. Ето защо..
-Аз ще дойда- Повдигнах леко ръка и влязох избутвайки го от вратата.
-Какво!? Ти не си лекар!- Опита се да ме спре. Лили се потеше на масата и стискаше ръцете на Алекс и Скот. Габриел й триеше потта, а Ерик се паникьосваше много.
-Такаа.. Лили.- Вдигнах си ръкавите и отидох до нея.
-БОЛИ МАМКА МУ!- Викаше. Момчетата също бяха стъписани.
-Лили.. Слушай. Ще те боли сега още малко. Ерик гледай детето. -Послуша ме и отиде пред нея. -Поеми си дълбоко дъх и задръж, като не спираш да напъваш. Сложих ръце на корема й.
-А-ама..- Виждаше се, че беше уморена.
-Хайде послушай ме.- Направи го и леко я натиснах. Изведнъж извика и отпусна глава. Всичко замлъкна за малко.
-Стана ли?- Погледнах Ерик, а той показа гнусното бебе. Учудих се, защото корема й беше огромен..
-Корема ти е такъв.. А излезе това нещо?- Посочих малкото бебе.
-ТИ МНОГО ЗНАЕШ, Я ДА ТЕ ВИДЯ КАК ЩЕ РОДИШ! -Ядоса се, а аз се засмях.
-Ами ако..- Ерик се огледа и взе някаква машинка. Сложи на корема й, и сложи ръка на устата си. -Има още едно..
-Хайде пак.- Изпуках си пръстите.
-О нее..- Измрънка и си изпука врата. -Мога още един път!
-Точно така момиче!- Засмях се.
-Извинете ме. - Остави бебето и припадна.
-Еее- Погледнах го.
..
