Гт. Лукас
Взех колата и тръгнах по тях бързо. Беше трудно през пясъка, но гледах да не ги изпусна. След километри преследване горивото свърши и слязох. Огледах на къде отиват и в далечината се виждаше нещо, като фабрика.
-Ох..- Взех си водата и пистолета от колата и тръгнах. Дано не закъснея. Ходех бързо и пиех вода на хиляда крачки.
-Мамка му..- Изтрих потта от челото си със блузата и я свалих. Не се чуваха изстрели за сега.. Имаше няколко паркирани коли.. Може би има повече хора там.. Вече започвах да виждам ясно, че това е фабрика. Погледнах надписа и забързах крачката. "Фабрика за мляно месо" Дано не си мислят това, което си помислих и аз, че ще направят..
Гт. Патрона/Кевин
Завързаха ме на един железен стол закрепен за земята и очите ми бяха вързани. Седях спокойно и чаках Лукас да дойде и да ги изпозастреля. Сигурно е много ядосан.
-Патрона е тук.- Чух някакъв странен глас и след това един доста познат.
-Добре. Елате.- Това беше Дарвин.. -Дарвин?..- Започнах да въртя глава за да сваля това от очите си.
-Спокойно, нека ти помогна.- Махна го и ококорих очи, като го видях.
-Ти си жив?..- Огледах тези зад него. Чернокожи от всякакъв размер.
-Жив съм. Но ти няма да си за дълго. Започвайте.- Отдръпна се назад, а тези ме обградиха с тръби. Започнаха да ме удрят, а аз опитвах да скъсам веригите. Мисля, че ми изпочупиха няколко ребра и ръката, но съм бил и по-зле. Спряха за малко, а Дарвин дойде пред мен.
-Ще те набият сега.. После ще те хвърля в мелачката.. И накрая ще те прибера във фризера.- Каза тихо. Погледнах надолу, имаше доста кръв. Малко ми беше замаяно, защото ме удряха и в главата.
-Дарвин.. Ела..- Приканих го със знаци със глава. Той се засмя леко и се доближи.
-По близо..- Доближи се още и му прошепнах на ухо.
-Нали знаеш, че Лукас ще дойде?.. -Изкашляш малко кръв настрани и довърших. -И ще те убие бавно.. -След, като го казах той се дръпна и направи знак да продължат. Биха ме малко и се чу гласа на Лукас от вратата. Носеше си сладкия колан с опасни неща. Хвърли едно празно шише на земята и ни огледа. Облече си блузата.
-Боже..- Изтри си потта и ме погледна.
-Здравей- Усмихнах му се.
Онези започнаха да му се смея, защото беше дребничък. Разклатих се леко на стола и ме погледнаха.
-Какво правиш?- Един се засмя. От ударите глупаците чак бяха изкъртили стола почти. Изведнъж паднах назад и свих крака зад него, изпъшках от болка и всичко затихна за малко.
Чу се хубавия звук от отваряне на граната. Веднага го погледнаха.
-КАКВО ПРАВИШ БЕ!?- Дарвин извика и побягна, а Лукас я хвърли и се скри навън. Гръмна и преобърна стола ми няколко пъти. Някои от чернокожите бяха по земята, но други се спасиха. Веригите се бяха разхлабили и станах едва.
-Любов моя..- Дойде пред мен и ме гледаше тъжно, един стана зад него и той насочи пистолета си срещу него без да отделя поглед от мен и го гръмна. Обградиха ни, а Дарвин страхливеца седеше настрани. Изпуках си врата и ударих един със здравата си ръка, направо в несвяст изпадна. Тези глупаци нямат даже пистолети.. Аз моята охрана я въоръжавам до зъби.
-Глупаци.. -Не можех просто да спра да го повтарям. Лукас удари един, но беше големичък и го надупчи малко в корема. Избихме ги и погледнахме Дарвин, а той се усмихна леко нервно.
-Нямам сили вече..- Седнах на стола и погледнах към Дарвин. Лукас също нямаше сили вече.
-Ще те убия..- Гръмна го в крака да не избяга и седна до мен на земята. -Но след малко..- Сложи глава на бедрото ми и дишаше уморено. Беше много топъл. Погалих го, капна кръв в косата му сливайки се със кървавия цвят, който по принцип има.
-Трябва да си ходим.. -Станах едва.
-Кой е най-сигурния начин да убиеш някой?- Усмихна ми се.
-В главата- Повдигнах рамене.
-Ела.- Хвана го и го заведе на сила до мелачката. Гръмна го в главата и го хвърли вътре. Тръгнахме си и взехме една от колите на тези. Той караше, а аз кървях на задната седалка.
-За малко да умреш..- Караше внимателно, докато не излязохме на пътя.
-Спокойно хубавецо... Няма да се отървеш така лесно от мен. -Засмях се леко. Едва се събирах на задните седалки. Мъж два метра..
..
