Гт. Кевин/Патрона
Свършихме с проекта и тръгнахме да се прибираме. Карах сред пустинята и бях пуснал климатика, а Лукас седеше точни пред едната духалка и си беше смъкнал потника да го охлажда по бързо.
-Лукас..- Погледнах го за малко.
-М?- Погледна ме и се облегна.
-Защо реагира така?- Когато бяхме в зоната и той направи раната на извънземното то изкрещя и Лукас се стресна. После гледаше тъжно въпреки, че всичко му беше зараснало.
-И то има чувства.. Малко не ми хареса какво направих на невинно същество.. По-хубаво е, като е направил нещо и да го накажа.. Но то е хванато там.. Затворено..-Въздиша тъжно.
-Ние ще се връщаме там и ще го виждаш, спокойно.-Опитах се някак си да замажа, но не ме биваше в това. Аз съм директен човек и ми се искаше да му кажа, че там ще си умре това същество, но сърце не ми даваше..
-Жаден съм..- Огледа се за вода.
-Отзад на седалката има.- Спрях.
-Аз щях да я взема.- Слезе, аз също. Отворих вратата и взех водата, подадох му я, а той се усмихна от другата страна. Пи вода, а аз седнах на задната седалка. Той седна до мен и сложи главата на рамото ми.
-Бързаме ли?- Усмихна се.
-Не. Никога не бързаме.- Погалих го по косата.
-Добре тогава.- Седна в мен.
-М?? Сега ли??- Засмях се леко и сложих ръце на кръста му.
-Сегаа.. После, като се приберем няма да ни оставят намира.. -Отърка се и веднага извих врат.
-Ахх.. Добре- Целунах го по вратлето. Обожавам уханието му..
-Колко те обичам, знаеш ли??- Целуна ме.
-Ммм..- Усмихвах се. Преди бяхме горе долу добре на ръстове, но той спря да тренира, като мен. Аз заяхнах повече, а той остана слабичък.. Също е и нисък, а аз висок..
Изведнъж някой започна да стреля по колата. Бутнах Лукас до седалките и слязох. Огледах се, а зад мен се появи някакъв негър и още няколко такива. Лукас слезе, а друг зад него насочи пистолет към главата му и му взе пистолета.
-Какво става? Вие пък кои сте сега?- Въздишах отегчено.
-Млъквай и влизай в колата. -Натикаха ме всички на сила. Оставиха Лукас и тръгнаха.
-Аа мамка му!- Ритнах седалката. -Исках просто да правя секс!- Облегнах се.
-Ще видиш ти..- Бяха доста озлобени.
-Вие глупави ли сте?- Засмях се.
-Какво?- Един ме погледна.
-Оставихте момчето ми със кола.- Отпуснах се, бяха ми вързали ръцете. -Не ми се занимава, колко време ще ме държите?- Огледах се, но никой не ми отговори. -Пф..
..
