Гт. Лили
Батко Нейтън се развика на батко Джейк и станах въпреки болките.
-Батко!- Извиках, а той се обърна. Ударих му един шамар, а той ококори очи.
-Стига си викал на батко Джейк!- Ядосах се.
-Ей сега ще те..- тръгна да й посяга, но разбира се момчетата застанаха пред мен и го спряха.
-Махнете се!- Викаше ядосано. Мисля, че ако го пуснат до мен ще ме подреди хубаво този път.
-Не се карайте моля вии..- Джейк се опита да ни усмири, но не можеше.
Брат ми просто е отвратителен. Не може да се понася със никой от семейството. Много лоша черта му е, че винаги мисли, че е прав. Напираше да ме удари, но изведнъж се чу строгия глас на Ерик, който до сега изобщо не се обаждаше пред ядосания ми брат.
-Нейтън!- Извика го по име. Нейтън го погледна.
-Какво искаш пък ти бе?!- Дръпна се от мен.
-Аз съм бащата на детето. - Заяви и брат ми веднага му се хвърли на бой. Събори го на земята и започна да го удря.
-НЕ!! СПРИ!!! ОСТАВИ ГО!!- Опитах да дръпна брат ми, но не можех.
-ЩЕ ТЕ УБИЯ!!!- Не спираше да го удря. Вече имаше кръв.
-МОЛЯ ВИ СПРЕТЕ ГО!!!- Не исках все пак да нараня никой..
-Дишай Нейтън. -Видях как една голяма ръка цялата в белези го дръпва назад. Беше Патрона, аз него Лукас.
-Ще убия този нещастник!- Опитваше да го хване, но Патрона го държеше за блузата.
-Я се успокой. - Вдигна го с една ръка и го изкара от стаята. Прегърнах Ерик уплашено, а той стана леко.
-Съжалявам!- Очите ми бяха насълзени.
-Ей, ей.. -Сложи ръка на бузата ми. Стоеше пред мен, а аз гледах надолу виновно. -Да кажа ли на Джеймс, че плачеш??- Усмихна се.
-Не, но можеш да му кажеш, че ще ставаш баща.- Алекс дойде при нас.
-Значи е твое?- Габриел ни обиколи един път.
-Значи си падаш по, по-големи?- Скот сложи ръка на рамото ми.
-Стига сте я напрягали..- батко Джейк едва седеше прав до мен.
-Искам да си легна...- Огледах се стресирано.
-Лелеее.. Колко много изпуснахме.- Лукас седна на един стол.
..
Минаха няколко месеца от както всички знаеха от кой е бебето и то растеше. Не исках никакви снимки да ми се правя. Чаках да видя с нетърпение изненадата. Момче или момиче.. Бях вече в осмия месец и имах доста голямо коремче. Ерик работеше наблизо и дори си отвори болница сам. Събра екип и само ако му звъннех, че нещо ме боли идваше веднага. Толкова спокойно вървеше всичко.. Батко Джейк постоянно ми носеше плодове, въпреки, че не си падах много по тях.
-Хайдее да пааапкаааш- Седеше до мен и ми подаваше ягодки.
-Не искам плодовее.. Искам сладко- Мрънках.
-Вече яде сладко. Утре пак.- Следеше много сериозно, какво ям, а Ерик много се радваше за това. Нейтън едва го прие, но пак се държеше зле. На Лукас не му пукаше особено, а Патрона проявяваше странен интерес.
-Чук, чуук..- Чу се гласа му.
-Влез- Казах и влезе. Седна до Джейк и се засмях.
-Какво?- Казаха в един глас и ме погледнаха.
-Батко Джейк е толкова дребничък..- Продължих да се смея.
-Еееей- Той измрънка, а Патрона се засмя.
-Не е пораснал- Разроши му косата.
-А ти пък си прекалено пораснал- Засмя се и си я оправи.
-Защо дойде, какво има?- Погледнах го.
-Ами дойдох да ти донеса подарък.- Подаде ми една кутийка.
-Ще гръмне ли, като го отворя?..- Сложих ръка на капака и повдигнах леко.
-Не. Спокойно, ще ти хареса.- Усмихна се. Мисля, че не съм го виждал да се усмихва на мен точно. Отворих го и беше някаква брошка.
-О.. Какво е това..?- Веднага разбрах, че не е просто това. Натиснах едно камъче и пръсна някакъв дим срещу Джейк, а той веднага припадна. Патрона го хвана през кръста да не се размаже на земята и го придърпа към себе си.
-Забавно нали?- Засмя се.
-Боже мой.. Кажи ми, че не е отровно..- Гледах Джейк.
-Не е спокойно. -Размаха ръка и стана. Вдигна батко Джейк, като булка и тръгна към вратата. -Ще се събуди скоро, ти си почивай.- Погледна ме и излезе.
..
