I I
| студът |
думите изливат
като порой
целия гняв
цялата слабост
цялата илюзорна радост
и всички онези потиснати
сълзи
докато
водата
връща в мен
усещането
за онова порочно бреме
наречено живот
poetry
#amateur
няма по-блажено нещо от нея течността се излива по тялото ти гърдите ти набъбват правиш го бавно и тогава с прежаднели устни прошепваш неговото име сладостта се засилва
опитах да не го забравя
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
