I I
| студът |
думите изливат
като порой
целия гняв
цялата слабост
цялата илюзорна радост
и всички онези потиснати
сълзи
докато
водата
връща в мен
усещането
за онова порочно бреме
наречено живот
poetry
#amateur
наивно вярвам в бъдещето ще живея както трябва събуждам се и лягам с надеждата за следващата заран и отдавна забравила съм кого по дяволите чакам
болката е просто бреме никога не се забравя но с дните просто сякаш избледнява потъвах и се давих няма да лъжа че скърбях аз тайно за всяка негова дума
но сърцето вика блъска се във гръдния ми кош всичко е до време в крайна сметка ще се живее
остава надълбоко скрит във мен ще жадувам и ще пазя в тайна споменът за него навярно ще поплаквам свила се на топка в някой мрачен ъгъл отчаяна разбита наранена
но знам че и той ще дойде някой ден следващият него ще е и ще ме накара да се стопля със светлината на нестихващото мое его дето обичаше го и твърде много вярваше във него
let the light rise up
~ end ~
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
