I I
| студът |
думите изливат
като порой
целия гняв
цялата слабост
цялата илюзорна радост
и всички онези потиснати
сълзи
докато
водата
връща в мен
усещането
за онова порочно бреме
наречено живот
poetry
#amateur
мълча чувам шума на тъмносините вълни погълват ме носят ми радост сякаш когато прииждат и болка щом отново избягат
като брега съм върху който се отмиват водите ти като сянка съм защото нося миналото със себе си
представям си как ме докосваш а после как бавно се отдръпваш сълзи научих се сега вече ценя всяка секунда точно както нещастния бряг който пресъхва за кратко когато морето се отдалечи
come and go
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
