всяка следваща
глътка е живот
затова направо
съм се хвърлила
в мрачните дълбини
и се давя
парадоксът е че жадувам
за живота
който вече имам
но не разбирам
не го прозирам просто
защото сега отчаянието
е с превес над всичко
останало
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
ocean light
PoetryI I | студът | думите изливат като порой целия гняв цялата слабост цялата илюзорна радост и всички онези потиснати сълзи докато водата връща в мен усещането за онова порочно бреме наречено живот poetry #amateur
