Пристрастена 🔞

Най-добрият ѝ Кой..?

Цялата нощ бях изпаднала в дълбоки мисли... Заспала съм в хола на дивана и се събудих с ужасни болки в кръста...

Беше утро. Реших да се кача до стаята си и да видя какво прави Бела. Тя още спеше. Не я събудих, взех си нови и чисти дрехи, същото така и хавлии и влязох, за да си взема топъл сутрешен душ.

Когато излязох от душа се облякох и си измих зъбите. Изсуших си косата и реших да я сплета.

Трябваше да отида и да направя закуска. Направих омлет и изчаках Бела да се събуди.
През това време отидох в хола и пуснах Нетфликс, за да изгледам нещо и тогава ми звънна Крис. Поговорихме си и решихме да се видим днес следобед в парка.

Продължих да гледам докато телефона ми пак не звънна. Вдигнах и се чу някакъв непознат глас..:

Леа: Ало? Кой е?
???: Познай кой е!
Леа: Не харесвам шеги по телефона.
???: Иди и отвори входната врата!
Леа: Кой по дяволите си ти?
???: Просто ела!
-------------------------------

Този глас звучеше познат, но не можах да се досетя чий глас беше...
Отидох и отворих врата и останах шокирана от гледката...

- Лиъм??? - казах аз викайки силно и подскачайки от радост и цялата бях в шок.

- Стига си подскача и ела ме прегърни! - каза той ухилен до уши. Така и направих, прегърнах го толкова силно, че той почна да ми се моли да го пусна.

- Какво правиш тук? - попитах го аз.

- Не е ли очевидно? - отговори той на въпроса с въпрос...

- Не! - казах аз повдигайки вежди.

- Връщам се! - каза той, доближи се до мен, прегърна ме, вдигна ме и ме завъртя.

- Сериозно ли? За колко време? - попитах го аз.

- Всъщност, завинаги! Няма да се местим повече! - каза той и го поканих вътре.

Никога не съм ви казвала за Лиъм...
Лиъм е на 17 години и е най-добрият ми приятел още от малки. Родителите ни бяха съседи и бяха много добри приятели. Имало е дни, в които Лиъм седеше с мен в двора и цял ден си играехме с кукли, колички, събирахме от цветята на мама и правехме всичко, което децата биха правили. Преди 4 години, той и семейството му заминаха за Мексико и заживяха там. Пишехме си доста, но не беше като да се виждаме всеки ден и по едно време спряхме да си пишем и да контактуваме.
Много се радвам, че най-добрият ми приятел от детска възраст е отново тук и отново ще можем да си говорим... Като доброто старо време.