𝖂𝖍𝖊𝖓 𝖓𝖔𝖙𝖍𝖎𝖓𝖌 𝖒𝖆𝖙𝖙𝖊𝖗𝖘 [𝖐.𝖙𝖍 + 𝖏.𝖏𝖐]

1️⃣

📖

Препоръчвам ви да четете с черен фон

__________________

.
.
.
"Понягога не си заслужава да живеем,,
.
.
"- Защо да не го направя, Техьонг? Вече нищо няма смисъл. Това е един жесток свят. Не го ли виждаш, Техьонг? - сълзите му се стичаха като водопади, но той не им обръщаше внимание. Вниманието му бе върху кървавата му ръка и ножа от който се стичаха капки кръв, удряйки се в студения под.,,

.
.

𝕋𝕒𝕖𝕜𝕠𝕠𝕜
.

__________________

Днес си мислех, че е една най - обикновена Събота. Но явно не трябва да мислим всеки ден, че денят ни ще мине перфектно, защото се случват неща които никога няма да забравим. Заварих плачещ Чонгкук в кухнята, държейки нож, а от ръката му се стичат няколко струи светло червена кръв. Бързо започнах да тичам към него, ала той насочи окървавения нож към мен. Аз се спрях, а той ми каза да не правя и крачка иначе ще пререже вената си. Бях изплашен, не знаех какво да правя, как да го спася.

- Ч-чонгкук защо правиш това? Какво съм ти сторил? Съжалявам за всичко което съм направил, за всяка моя грешка от както сме заедно. Само не посягай на живота си. Ще го изживеем заедно, Чонгкук. Ще остареем заедно. Не го ли искаш? - усещах парещите ми сълзи да се стичат. Не можех да ги спра. Особено когато гледах любимия си в това състояние.

- Защо да не го направя, Техьонг? Вече нищо няма смисъл. Това е един жесток свят. Не го ли виждаш, Техьонг? - сълзите му се стичаха като водопади. Но той не им обръщаше внимание. Вниманието му бе върху кървавата му ръка и ножа от който се стичаха капки кръв, удряйки се в студения под.

- Как да няма смисъл? Аз не знача ли нещо в живота ти? Помисли ли аз как ще се чувствам ако сега направиш това? - вече не можех да се държа на крака. Усещах как омекваха и не мога да се държа. Чонгкук бе по същия начин. Ножа му бе върху китката, готов да го използва, подпрял се на плота.

- Винаги ще те обичам. Ще те пазя. Ще те гледам от горе, но искам да ми обещаеш едно. Ако аз сега направя това ти няма да умреш. Ти ще живееш. - започнах да плача по силно. Никога няма да му обещая това. Никога.

Вече бях на колене. Не можех да се държа повече. Споменавах името му тихо. Не знаех дали ме чува, но какво е значението?

- Н-не....го прави....Чонгкук. - опитвах се да го крещя, ала не можех. Гласа ми беше прегракнал и тих.

- Обичам те. - и тогава все едно дойде краят на света.

18.11.25.