𝖂𝖍𝖊𝖓 𝖓𝖔𝖙𝖍𝖎𝖓𝖌 𝖒𝖆𝖙𝖙𝖊𝖗𝖘 [𝖐.𝖙𝖍 + 𝖏.𝖏𝖐]

4️⃣

📖

_________________

Първият ден в който ще ходя на училище без теб. Няма да седя до теб. Нито да се храня с теб. Нито да се усмихваме. Ще бъде ужасно. Всичко се срина.
Вече бях там. Всички ме гледаха със съжаление. Явно се бе разчуло. Отидох в стаята и седнах на чина на който седим двамата. Седнах си на мястото. Няма да позволя никой да ти вземе мястото. То е само твое. На никой друг.

Часа започна. Всички влязоха в стаята гледайки ме. И какво от това? Нищо не могат да направят. Нищо. Щом теб те няма. Видях приятелят ми Джин. Мога ли да го нарека приятел? Не те уважи. Не дойде на погребението ти. Той идваше към мен. Не се усмихваше.

- Може ли да седна до теб? - попита ме. Не му ли е неудобно? Гаджето ми седеше тук, а той иска да го замени. Няма как да стане. Няма да дам мястото му.

- Тук седи Чонгкук. - не го погледнах. Усетих как си тръгна. Без да ми казва нищо. Това приятел ли е?

Денят не мина добре. Беше ужасно. Непознати хора идваха при мен. Заговяряха ме. Защо на всички започна да им пука? Въпрос на който нямам отговор.

Отидох на гроба ти. Плаках. Носех ти цветя. Постоях няколко часа. Говорехме си. Или поне аз така си мислех. Говорех ти. Майка ми звънеше, ала аз не вдигах. Сигурно е разтревожена, но не ми пука. Малко след това ти казах "чао" и тръгнах.

18.11.29.