- Защо да не го направя, Техьонг? Вече нищо няма смисъл. Това е един жесток свят. Не го ли виждаш, Техьонг? - сълзите му се стичаха като водопади, но той не им обръщаше внимание. Вниманието му беше върху кървавата му ръка и ножа от който се стичаха...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
📖
_______________
Понеделник. Този ден няма да го забравя. Никога. Нито аз, нито родителите ми, нито родителите му. Днес беше погребението му. Доста хора се бяха събрали. Близки, приятели, роднини. Всички минаваха и оставяха цветя върху него. Върху моят любим който си почиваше в ковчега. Аз плаках. Не съм спирал да плача. Просто не можех. Хората също плакаха.
Не след дълго тръгнахме към изкопаното място. Всички ходеха бавно и мълчаха. Чуваха се тихи хлипания. Аз и семейството ми и семейство Ким бяхме най - отпред. Те вече не плакаха. Само аз. Само аз като най голямото бебе плаках. Но не ми пукаше.
Всички се събраха на едно място. Чакахме да го закопаят. Не бях готов. Наистина не бях. Започнах да плача още по силно. Майка ми ме прегръщаше, а аз гледах как го закопават. Не издържах. Не го исках. Отблъснах майка ми от себе си и се затичах към хората. Виках да спрат. Молех се да спрат. Паднах на колене и започнах да махам влажната пръст. Исках си го обратно. Майка и баща ми ме дърпаха, ала аз се дърпах. С останалата ми сила. Крещах "Не го правете. Моля ви. Не го правете", но беше тихо. Само аз се чувах. И те просто го закопаха.
![𝖂𝖍𝖊𝖓 𝖓𝖔𝖙𝖍𝖎𝖓𝖌 𝖒𝖆𝖙𝖙𝖊𝖗𝖘 [𝖐.𝖙𝖍 + 𝖏.𝖏𝖐]](https://img.wattpad.com/cover/198504708-64-k743917.jpg)