- Защо да не го направя, Техьонг? Вече нищо няма смисъл. Това е един жесток свят. Не го ли виждаш, Техьонг? - сълзите му се стичаха като водопади, но той не им обръщаше внимание. Вниманието му беше върху кървавата му ръка и ножа от който се стичаха...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
📖
__________________
Днес е твоят рожден ден. Ще ти го чистия. Обещавам. Защото днес е краят. Краят на живота ми. Всички казват, че след като умрем живота продължава. Само, че никой не ни вижда. Дали наистина е така? Дали ако сега умра ще те видя отново? Дали ще дойда при теб? Ще сме щастливи ли отново? Не зная. Никой не знае. Но ако не опитам няма да разбера нали така? Дано да те видя, Куки. Този месец ми се стори като милиони години. Без теб не е същото. Но аз ще дойда. Всичко ще е както преди. Нали? Държа ножа в ръка. Същия нож с който си посегна ти. На същото място съм. В кухнята. И плача тихо. Но се усмихвам. Усмихвам се на това, че ще те видя. Направих го. Срязах си вената. Толкова дълбоко. Болката ме завладя. Паднах на земята и гледах как се образува локва кръв. Усещам как губя съзнание. Боря се за последни глътки въздух. Толкова много ме боли. Но за теб аз ще направя всичко. Пред мен се виждаха обувки. Бяха на майка ми. Това е майка ми. Погледа ми бе размазан, ала можех да видя поне малко. Тя плачеше. Повтарях името ти, Чонгкук. Скоро ще се видим. Обичам те.
![𝖂𝖍𝖊𝖓 𝖓𝖔𝖙𝖍𝖎𝖓𝖌 𝖒𝖆𝖙𝖙𝖊𝖗𝖘 [𝖐.𝖙𝖍 + 𝖏.𝖏𝖐]](https://img.wattpad.com/cover/198504708-64-k743917.jpg)