- Защо да не го направя, Техьонг? Вече нищо няма смисъл. Това е един жесток свят. Не го ли виждаш, Техьонг? - сълзите му се стичаха като водопади, но той не им обръщаше внимание. Вниманието му беше върху кървавата му ръка и ножа от който се стичаха...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
📖
__________________
Крещях. Плаках. Прегръщах го. Но няма връщане на зад. Аз съм виновен за всичко. Ако аз бях взел ножа сега той щеше да е жив. Молех се. Молех се да се събуди. Въпреки, че знаех, че това няма как да стане. И сега какво? Ще лежа на пода с мъртвото му тяло? И ще крещя? Да, това ще продължавам да го правя. Треперех. Едвам дишах. Давех се в сълзите ми. Ръцете ми бяха кървави. Исках да повикам помощ, ала не можех да се отделя от мъртвото тяло на любимия ми. Накрая събрах сили. Станах от студения под. И отидох да взема телефона си. Оставях след мен кървави стъпки. Но не ми пукаше. Сега просто искам да се обадя на някой. Зърнах го в стаята ни. Но вече ще е само моя. Ще ми липсва. Взех телефона си от нощното шкафче и веднага се отпечатиха пръстите ми върху него. Влязох в контакти и набрах номер. Надявах се да вдигне. Да ми помогне. Поне днес.
- Кажи, Те. - чух съненият му глас. Явно съм го събудил. Но няма значение. Всичко е по важно.
- Б-бързо....ела.....в н-нас. - опитах се да не заеквам. Но не се получи. Чух само затварящата линия. Защо ме остави да се чудя, Юнги? Защо? Сега дали ще дойдеш? Върнах се при любимия си. Отново заплаках силно. Нищо не можех да направя. Не знаех как и какво. Та аз още съм непълнолетен. Чух силно блъскане по вратата. Дали това бе Юнги? Няма кой друг. Станах и отворих. Той ме прегърна силно. Не знаеше какво става, не видя ръцете ми, не видя кървавите стъпки. Но какво ще си помисли? Аз се отделих от прегръдката. Той видя ръцете ми и се изплаши. Влезе вътре. Без да съм му казал нищо. Просто го направи. И тогава видя Чонгкук. Оформяха се сълзи в очите му. Виждах ги перфектно. Но защо? Може би защото е много изплашен? Или пък защото ще му липсва? Кой знае? Само и единствено той.
18.11.25.
Здравейте. Още си плача. Както и да е. Бих искала да ви помоля да разпространите историята. Да кажете на някое приятелче. Наистина историята е много ама много важна за мен. Благодаря предварително. ❤️ Също така мисля да качвам глава всеки ден понеже съм ги написала.
![𝖂𝖍𝖊𝖓 𝖓𝖔𝖙𝖍𝖎𝖓𝖌 𝖒𝖆𝖙𝖙𝖊𝖗𝖘 [𝖐.𝖙𝖍 + 𝖏.𝖏𝖐]](https://img.wattpad.com/cover/198504708-64-k743917.jpg)