- Защо да не го направя, Техьонг? Вече нищо няма смисъл. Това е един жесток свят. Не го ли виждаш, Техьонг? - сълзите му се стичаха като водопади, но той не им обръщаше внимание. Вниманието му беше върху кървавата му ръка и ножа от който се стичаха...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
📖
__________________
Днес пропуснах часовете. Майка ми звъня. Кара ми се. Каза ми да се връщам в час. Но аз не го направих. Цял ден стоях на гроба ти. Отново ти носех цветя. Този път си бях взел и тетрадка. Рисувах в нея. Рисувах теб. И плаках. Плаках толкова много. Искам да си тук. До мен. Да си говорим, да се забавляваме, да си правим изненади. Но така се случи.
На портата видях никролога ти. "Чон Чонгкук 18 години". Лицето ти бе красиво. Постоях малко и го гледах. След което си тръгнах плачейки. Дали ще е по добре ако дойда при теб? Отново ще сме заедно. Ще се радваме един на друг. Ще правим всичко заедно. Но какво ще стане с родителите ми? Те какво ще правят? Как ли ще реагират? Ако собственият им син е мъртъв? Но аз искам да съм с теб.
![𝖂𝖍𝖊𝖓 𝖓𝖔𝖙𝖍𝖎𝖓𝖌 𝖒𝖆𝖙𝖙𝖊𝖗𝖘 [𝖐.𝖙𝖍 + 𝖏.𝖏𝖐]](https://img.wattpad.com/cover/198504708-64-k743917.jpg)