Есосайс: Ловци на демони

Част 4 - "Юдъл..."

Паркирам автомобила на паркинга и излизам от колата. Заключвам я и хуквам към входната врата на психиатричната клиника. Юдъл никога не е получавала халюцинации, едва ли сега ще получи. Тя просто прие смъртта на сестра си много зле. Това бе причината да е тук.

Влизам в сградата и заставам пред рецепционистката. Съобщавам ѝ, че имам среща с доктор Макнамара и тя с вежлива усмивка ми казва да се кача на третия етаж. Благодаря ѝ и се качвам в асансьора, сетне натискам бутона с цифрата три. Докато го чакам да ме отведе до желания от мен етаж, изваждам устройството за локализиране на демони и демонолози. Теренът е чист, което ме озадачава. Какво се случва с Юдъл?

Вратата на асансьора се отваря и аз излизам от кабината, при което се сблъсквам с някакъв санитар и кафето му се излива върху униформата му. Не си правя труда да се извиня, вместо това го подминавам и вървя към кабинета на доктор Макнамара. Почуквам на вратата и влизам вътре.

- Какво е състоянието на Юдъл?

- Госпожица Валор? - пита ме тя. Не сме се виждали много отдавна, едва ли ме помни. - По телефона ви обясних, че пациентката получи силни халюцинации.

- Какво каза?

- Стоеше в стаята за игри и редеше пъзел, когато започна да крещи. Твърдеше, че вижда демони.

Така силно искам да запаля една цигара. Не мисля, че ѝ се привиждат демони. Трябва да поговоря с нея и да я измъкна от това място.

- И вие решихте, че тя просто халюцинира? - питам я спокойно.

- Извинете, но демони? Налудничаво е. - отвръща докторката. - Вижте, след като я упоихме, тя поиска да се свържем с вас.

- Защото знае, че само аз мога да ѝ помогна. Вижте, искам да поговоря с нея. Докато го правя, вие може да попълните формулярите за изписването ѝ.

- Изписване? - учудва се Макнамара и ме поглежда изпод вежда. Изглежда смутена. - Няма как да я изпишем, госпожице.

- О, не, ще я изпишете. - изричам и слагам ръка върху бюрото ѝ, след което се навеждам към нея. - Ще я изпишете, ако не искате да изравня тази клиника със земята. Повярвайте ми, не е като да не мога.

Защо няма построена психиатрична клиника за магьосници? Не, има. Нарича се затвор. Там има всякакви хора.

Ченето на Макнамара още малко и ще падне. Погледът ѝ гледа навсякъде другаде, но не и мен. Чуди се дали да приеме предложението ми или да рискува. Ако приеме риска, няма да се поколебая да ѝ покажа на какво съм способна.