Есосайс: Ловци на демони

Част 66 - "Нямах избор."

Не знам как още една седмица се изплъзна от пръстите ми, сякаш беше пясък. Двадесет и два дни. Точно толкова време измина, откакто Скот Андерсън нападна Скайлър. Надеждата, която изпитвах се замени от отчаяние. Плановете ми срещу Рея се провалят, състоянието на Скайлър не се променя.

Взирам се в мрачните облаци през прозореца и осъзнавам, че са отражение на времето в душата ми. Там също е мрачно, даже бих казала доста по-мрачно. И не спира да вали. Няма да спре, докато Скайлър не се събуди. Той ще е слънцето, което ще прогони лошото време.

Чувам детски смях отвън и се учудвам. Тук рядко минават деца. Изправям се от стола си и заставам до перваза. Очите ми фокусират трите дечица, които си играят с топка. В съзнанието ми изплува песента на Rolling Stones - As Tears Go By. Започвам да си тананикам мелодията и очите ми се замъгляват от сълзите, които напират в тях.

Освобождавам сълзите в очите си и те започват да се стичат като рекички по бузите ми. Защо все на нас? Борим се срещу злото, опитваме се да накараме демонолозите да се откажат от пъкления си план да превземат магическия, а след това и човешкия свят.

Проваляме се. Това правим. Всичко е просто една игра на котка и мишка. Силните пускат пионките си, които имат възможност да пуснат свои пионки. Ние нямаме нищо. Дадоха ни някакъв ранг, позволиха ни да убиваме демонолози и толкова. Обществото на Маговете си мие ръцете с нас. Те ще оберат овациите, когато приключим някога с това. Ако изобщо приключим...

Защото вече ми е адски трудно...

Защото вече не виждам път напред...

Защото все повече се потапям в миналото...

Искам да се върна назад и да поправя всичко, но знам, че не мога. Няма сила, която ти позволява да го сториш. Няма машина на времето, нито магическа способност, която ти разрешава да пътуваш в него. Безсилна съм.

За пореден път нищо не зависи от мен...

Че някога зависело ли е?

Вече не мога да поискам помощ и подкрепа от никого. Имам чувството, че всички се обръщат срещу мен, а аз не мога да сторя нищо. Лошото чувство, което имам откакто видях онова съобщение в телефона на Зерафина, не ме напуска. Ако по някакъв начин се окаже, че тя работи като шпионин за Амерст, това ще бъде краят.

Край на едно дълго приятелство...

Животът е такъв. Пълен е с изпитания, през които трябва да преминеш. Силно се надявам приятелството ми със Зерафина да не е подложено на подобно изпитание. Защото ако е, ще изгуби и ще повлече и двете ни.