Есосайс: Ловци на демони

Част 65 - "Дано не е това, което си мисля..."

Преди по-малко от половин час получих заповедта за ограничителна заповед. Законът вече е в сила и само да наруша тридесетте метра ограничение, ще ме арестуват. Не трябваше да я карам да полудее вчера, трябваше да ѝ счупя врата с телекинезата си.

Хедър бе изписана и в момента четеше заповедта. По изражението ѝ мога да кажа, че съвсем скоро ще избухне. Лицето ѝ е придобило червен цвят и виждам как нервно гризе долната си устна.

- Тази е ненормална. Подаде оплакване срещу теб, но не предполагах, че ще стигне до тук. - изрича и ми връчва документа, преди да го е смачкала.

- Може би ако си бях сдържала гнева, това нямаше да се случи. - изричам. - Проклетата заповед е факт и няма какво да направя.

- Проклетницата няма да се отдели от болницата и то нарочно.

- Заповедта все някога ще изтече. - намесва се Кристофър. - Тогава ще можеш да посещаваш Скайлър.

Извъртам очи и поглеждам демонолога. Да стоя шест месеца далеч от Скайлър не е възможно. Въпреки това какво мога да направя? Червенокосият трол може да ме забележи в болницата. Все още се чудя как да си набавя отвара за трансформация, без да загазя.

- Ще види тя. Няма да ѝ позволя да си прави каквото поиска. - изрича Хедър и стисва ръце в юмруци. - Ако има някой, който може да я разкара, това съм аз.

- Хедър, почакай. - извиквам след нея. - Нека оставим нещата да се поуспокоят малко.

- Не мога да те разбера, Сейдж. Тя те обвини и ти искаш да я оставя на мира?

- Не искам това, разбира се. - изричам и заставам близо до нея. - Нека я оставим да си мисли, че е победила. Пък и трябва да си почиваш. Претърпя операция, имаш нужда от възстановяване.

Момичето въздъхва разярено и сяда на дивана. Лицето ѝ все още е червено и съм сигурна, че си представя как убива червенокосия трол Рея в мислите си. И на мен ми се ще да я довърша, но не мога. Ако беше демонолог, щях да я изтезавам, докато не умре, но за мое нещастие, не е.

- На някой яде ли му се риба? - всички обръщаме глава към Зерафина, която изрича това от нищото.

- Ти не обичаш риба. - отвръща Къртис и я поглежда със сбръчкани вежди. - Какво ти става?

- Яде ми се риба. - изрича и се приближава към мен. - Искаш ли да дойдеш с мен?

Повдигам вежда и се чудя какво да ѝ отвърна. Не разбирам какво ѝ става на Зерафина, но се съгласявам да отидем да обядваме. Най-добрата ми приятелка хвърля предупредителен поглед към Къртис и излиза от хола.