Есосайс: Ловци на демони

Част 84 - "Просто ме изслушай."

Вече дори не помня за какво излязох. А, да. Щях да взимам някакви играчки за Ехидна, тъй като ми омръзна Дейвид да ми пили на главата, че постоянно му ръфа обувките. Така и не успях да отида до магазина. Нямах никакво желание.

Нищо не е в състояние да прогони проклетата болка, която в момента трови душата ми. Единственото, което искам е проклетото ми сърце да спре да бие за онзи кретен.

А ако спре да бие изцяло ще е най-добре...

Вървя към входа на жилищната сграда и се чувствам странно. Имам усещането, че някой ме следи. Не обръщам особено внимание и продължавам да вървя напред. Чувам стъпки зад себе си и съм готова да се отдръпна, за да може този зад мен да мине. Някой ме хваща за ръката и ме обръща към себе си.

Това не е истина.

Очите ми оглеждат мъжа пред мен и все още се чудя дали отново не халюцинирам. Вярно е, че отново будувам, но спя по два-три часа.

- Сейдж? - изрича.

Гласът му е като камбанен звън. Затварям очи и всичко се изпарява за части от секундата. Болката, тъгата, обидата... Всичко това бързо отстъпва мястото си на гнева, който тая към този негодник пред себе си.

Отварям очи и отскубвам ръката си, след което му удрям шамар. От удара, главата му се извръща настрани. Дланта започва да ме боли и сърби едновременно, което кара очите ми да се насълзят.

- Сейдж? - извиквам. - Сейдж?! Как смееш да идваш тук?

- Знам. - изрича. - Може ли да...

Прекъсвам го, зашлевявайки го още веднъж. Бузата му е червена, а отпечатъкът от ръка ясно личи върху нея, но изобщо не мисля да спирам до тук. Зашлевявам го още веднъж с опакото на ръката си, тъй като дланта започва да ме боли още повече.

- Това е задето... - изричам и млъквам. Няма нужда от обяснения. Имам милион и една причини да го пребия.

- Сей...

- Не смей! - изкрещявам и го зашлевявам още веднъж. По дяволите, ще остана без ръце, но ще си плати. - Не искам да чувам името си от твоята уста!

Лицето ми гори непоносимо. Метърът на гнева ми сигурно е превъртял няколко пъти.

- Заслужил съм ги, но искам да поговорим. - казва ми.

- Заслужаваш много повече от шамар. Не искам да те виждам, камо ли да говоря с теб.

Юмрукът ми потъва в корема му и Скайлър се превива на две. Отдръпвам се от него и силно се надявам да не му извия врата по случайност с телекинезата си.