Имах списъци с имената им. Бяха общо дванадесет. Нямах представа с какво точно са специални, че той да ги иска вкъщи. Но не ми и пукаше. Работата ми беше да ги привлека на наша страна. Да ги отведа в Ада и щях да получа каквото искам. Щях да управлявам всичките жалки твари, щях да съм най-могъщия демон в света след господаря.
Налях си чаша вино и се ухилих хищнически пред списъка. Дейна Кер, Анахи Соарес, Адриана Хоумс, Дерек Креймър, Оливър Форд, Джейкъб Алварадо, Томас Тадрос, Кейт Парк, Дарел Териот, Ник Риос, Соларис Гордън, Агата Панкевич.
През деня успях да си запозная с Ади, Оливър и Дерек. Бяха странна групичка приятели. Ади беше от тези пънкарките. Прекалено много черен грим, черни дрехи, метал и кожа навсякъде. А косата и беше в пълен контраст. Руса с разноцветни кичури, розови, зелени... Пълен папагал. Имаше лице като на фея, страшно красиво. И ми се лепна веднага. Предполагам, че тя е от хората - творци.
Дерек беше канара от мускули. Фитнес - маняка. Тих, мълчалив, самотен някак си. Не беше и кой знае какъв красавец.
Оливър обаче, той беше нещо друго. Руса коса, сини очи. Определено беше плейбой. Но нищо от държанието му не бе такова. Прекалено отговорен и човек, който обича да е зает с работа или учене, за да не мисли. Да не говоря, че през цялото време ме гледаше със смесица на интерес и ужас.
Не беше очудващо, като се има предвид начина, по който изглеждам.
Трябваше да намеря и останалите от списъка и да се опитам да ги събера заедно всички. Исках да разбера какво ги свързва и какво умеят.
Изскочи ми идея в главата. Взех един нож от кухнята и разрязах дланта си. Поднесох я над чашата си с вино и изчаках капките да се смесят с виното. Взех да разбърквам виното с пръста си, докато мислех за Даниел. Това беше нашият начин да се свързваме помежду си. Всички демони се призовавахме взаимно чрез собствената ни кръв и мисли за другия. Аз обичах да я смесвам с вино. Изглеждаше ми някак драматично и извратено. Аз обичах такива неща.
Даниел се появи с едно театрално "Пуф" на уста.
-Зовеш ме, о, любима !- намигна ми
-Тъй като ти си експертът по човешки отношения...-започнах и му налях чаша вино. - Реших да те потърся за малко помощ.
Той отпи от виното и се огледа.
-Леле, Бриник, страшна къща !
-Майк я е наел за мисията. Все някъде трябва да живея.
-Майк?!- Даниел се тупна по устата, след като произнесе името.- От кога му викаш по прякор ?
-Престани да театралничиш, отрепка такава! Трябва ми помощта ти, не се отклонявай от темата.
-Добре де, за какво?
-Трябва да направим парти. Нали студентите обичат такива неща. Трябва да събера тези 12 човека заедно, а това е най-лесният начин.
-И какво?! Не знаеш как се прави парти ли?!- той изпищя
-Ами, очевидно, не знам.
-Ще ти направя най-бясното парти във Вселената, ако убедиш Господаря да ме пуска да идвам да те наглеждам по време на тази мисия. Защото, скъпа, мисията е фе-но-ме-нал-на.
-Дадено. Кажи му, че често ще имам нужда от теб, така че да те държи на разположение.
Той се ухили и ми намигна.
-Ето, за това казвам, че си най-готината мацка в целия Ад !
**********
Ии, заповядайте 3-та глава. Станала е малко по-кратка, но няма как. Има и такива.
Ще чакам вашите гласове и коментари.
А, който иска може да последва и профила ми в Инстаграм, в който качвам поезия : avighet_poetry
Целувки.
~ Авигет 💋
