- Бриник, ти си кръгла глупачка !
Даниел беше като минирано поле. След всяка моя дума следваше експлозия от негова страна. Вече един час висеше при мен и ме караше да преповтарям всичко от снощи. Искаше подробно да му давам обяснения за всяко свое действие. И всичко това, докато ме измъчваше кошмарно главоболие и не спираше да ми се гади. Вече не бях сигурна дали ще преживея деня.
- Не знаех, че демоните могат да се напият.- казах задавено. - Не знаех и, че махмурлука е толкова ужасно нещо.
-Не знаеш и колко бесен е господаря.
При самото му споменаване получих нов пристъп на гадене. Даниел нежно събра косата от лицето ми и я приглади назад.
-Ти си алчно копеле, но си добър приятел.- признах му аз. - В Ада няма такива като теб. Истински.
-В Ада няма и такива като теб, скъпа.- прошепна той.
Избърсах челото си с една носна кърпичка, защото ми избиваше пот и след това я изхвърлих във вече заформилата се купчинка от кърпички.
-Направих ужасна грешка, знам. Не знаех, че ще се напия.
-Само за пиянството ли съжаляваш, Бриник? - отново подскочи Даниел.
-Пиянството доведе до останалото.- измрънках под нос.
Никога до сега не се бях държала толкова мекушаво. Но ми беше лошо и се чувствах страшно виновна. Знаех, че Майк е бесен. Надявах се само да не убие Оливър, заради моите глупости. Той нямаше вина, аз му се хвърлих да го целувам.
-Голяма си глупачка. Освен това...
Даниел тъкмо беше започнал изречението си, когато вратата се отвори и Майк пристъпи бавно в хола. Изглеждаше ужасно. Дрехите му бяха раздърпани, а очите зачервени. Никога не го бях виждала такъв. Моментално забих поглед в пода. Чувствах се като дете, хванато да прави голяма беля. Само, че не бях дете и това не беше беля, а глупост, чрез която нараних човека, когото обичам.
-Даниел, омитай се.- каза Майк.
Не вдигнах поглед, само усетих как Даниел се изпарява.
- Всеки път, когато идваше при мен и заварваше Тара там се чувстваше ужасно. Ядосваше се. Дразнеше се. Ревнуваше. Идеше ти да я убиеш. - говореше ми от място.Не правеше и крачка към мен. - Въпреки всичко, през тези четири години, от както сме заедно не е имало момент, в който да си помисля за друга жена, камо ли да се доближа до нея по този начин.
-Съжалявам.- прошепнах.
-Защо, Бриник? Защо го целуна? - гласът му беше изпълнен с болка, а в следващия момент стана изключително груб.- Някак си щях да преживея факта, ако той беше целунал теб, но не! - вече викаше.- Ти целуна него!
Ядът в гласът му отприщи нещо в мен. Вдигнах поглед и се втренчих в него. Мразех, когато някой ми крещеше, притискаше или се опитваше да ме вкара в неговите рамки. Мразех, когато той правеше това с мен.
- Да, целунах го! - развиках се на свой ред.- И, знаеш ли какво, Луцифер?! - изплюх името му така, сякаш е нещо мръсно. И наистина ми звучеше така. Никога не използвах истинското му име. - Хареса ми! Хареса ми поне веднъж аз да контролирам нещата! Хареса ми да имам власт над някого!
-Това ли искаш?! - извика невярващо.- Власт?! Та ти ще бъдеш господарка на Ада, Бриник! Колко повече власт искаш?
-Не искам да бъда господарка на шибания Ад, за да раздавам заповеди, Майк!- изграчих - Искам го, защото ти няма да имаш такава власт над мен. Искам го, за да имам свобода.
-Значи, дойде да живееш със скапаните хора и изведнъж властта ми над теб ти дотежа? - той ме гледаше невярващо. Очите му пламтяха.
- Винаги ми е тежала. Искам поне веднъж между нас аз да дърпам конците. Не съм ти сбирщината адски твари, за да ми нареждаш нон-стоп. Винаги трябва да ти се отчитам за всяка глътка въздух, която правя дори. Никога не си ме пускал сред хората, освен за няколко часа.
- И с право е било! - изръмжа.- Дойде и се разврати!
Пламнах от яд. Всичко около мен взе да гори.
- Просто го целунах! Не е като да съм спала с шибания Оливър ! Бях пияна, а той ме предизвика!
-А на мен просто ми се пръсна сърцето.- изрева той и всичко около него също пламна.- Престани да се оправдаваш!
"А на мен ми се пръсна сърцето". Думите му се запечатаха право в моето. Какво си мислех, че правя снощи с Оливър. Доказвах нещо? На кого? Аз обичах този мъж пред мен, не бях способна да обичам някого другиго. Обичах го с цялата му деспотичност и всичките му несъвършенства. Обичах властта му над мен, обичах мрака в душата му, приемах го такъв какъвто е, без да го съдя.
Сякаш мина електричество през нас. Спуснахме се един към друг и преплетохме тела по средата на стаята. Завесите горяха, краката ми оставяха петна от пепел по земята, но на кого му пукаше.
Устните ни се бореха за надмощие, пръстите ми скубеха косата му, а около нас всичко гореше в адския огън, в който горяха и душите ни.
*****
Здравейте, ето я новата глава.
Нещо ми вървят къси последните 2 глави, но просто няма как.
Освен това се извинявам, че вчера не успях да я кача. Нямах грам време. Бях на фотосесия (искат модел да ме правят 😆😆), после с приятели на бар и просто не остана време.
Очаквам звездичките и коментарите ви.
Приятно четене!
Целувки.
~Avighet 💋
