× Анахи ×
Стоях вкъщи на леглото и уж преглеждах бележките си от последната лекцията. Истината, обаче беше, че не спирах да се взирам в купата със светена вода и ножа, който лежеше вътре. Наистина не бях преценила риска с Луцифер. Но бях сигурна в едно : той не е изпратил Бриник тук, просто, за да ни помогне да овладеем дарбите си. Той искаше нещо от нас, бяхме му нужни и то много. Щом беше изпратил най-довереният си човек, значи цената ни беше висока. Луцифер щеше да побеснее, че съм убила любовницата му, но нямаше да посмее да ми направи нищо. Сигурна съм. На хиляда процента, иначе не бих поела такъв риск.
Щом бях открила начин да убия Бриник, щях да открия начин да убия и него. Щях да изтребя всеки демон. Нямаше да ходя в Ада. Не искам да си продавам душата. Не искам да ходя в Ада!
- Изключително смела си.
Чух глас зад гърба си и подскочих. Обърнах се, а на касата на вратата се беше облегнала дребничка жена с шоколадова кожа, буйни къдрици и адски очи.
- Искаш да убиеш Бриник? - попита тя шепнешком.- Давай! Ще ти помогна, стига накрая кучката да е мъртва завинаги.
- Коя си ти ? - попитах разтреперена.
-Името ми е Тара. Луцифер ме изпрати да следя теб и приятелчетата ти. Така че, много добре знам какво замисляш.
Мамка му. Щом тя знае, това означава, че и Луцифер знае.
-О, не, не, скъпа. - веднага вдигна ръка тя, явно прочела съмнението в очите ми.- Господарят не знае. Нали не очакваш, че бих му казала? Това е единствения начин да се отървем от глупавата курва веднъж завинаги! - думите и бяха пропити с омраза.
-Защо я мразиш толкова? - попитах
-Защото никаквицата ми отне всичко. А, ти ще ми помогнеш да си го върна.
-Защо да ти помагам?
-Защото всъщност ще си помогнем взаимно.
Тя си втренчи в ножа на бюрото.
-Утре вечер на събирането ще издебнеш най-подходящия момент. Ще се приближиш до нея, когато най-малко го очаква и ще го забиеш право в сърцето и. Дълбоко.
-Сигурна ли си, че ще проработи?
-Разбира се, че ще проработи, миличка.- каза с мелодичния си глас.- Ще умре още преди да разбере какво се случва.
