× Анахи ×
По пътя обратно вървях с Джейкъб, Агата и Ник.
-Добре де, не смятате ли, че има нещо грешно в цялото това нещо ? - попита Ник.
-О, смятам. - казах бързо. - Тя е демон от Ада, а онази вечер се изправихме лице в лице с Луцифер, който спи с нея. Кой, мамка му, има толкова смелост, че да се чука с Дявола ? После пък се появи онзи Мефистофел, а днес за капак, шибаната кучка щеше да ми изтръгне гръкляна.
Още усещах ноктите и по кожата ми. Беше ми пуснала кръв. Дали бях уплашена ? Повече от всякога, но за нищо на света нямаше да и доставя удоволствието да го разбере.
-Страх ме е. - каза Агата. - Не искам да продам душата си на Дявола.
-Кой ти говори за продаване на души ? - възкликнах и чак подскочих. - Да не мислиш, че аз бих си я продала ? Ще разнищим цялата тази история до края и, ако трябва ще изровя всички книги, библии и не знам си още какво и ще разбера как да я убием. И нея, и дяволите и.
Всички се заковаха на място. Джейкъб ме гледаше сякаш съм си изгубила ума.
- Какво ще направиш ? - попита бавно Ник.
-Ще намеря начин да я убием. Да не мислите, че ще се отървем от цялата тази дивотия живи и невредими ? Те са ни хвърлили мерника, защото са разбрали за дарбите ни. Ще ни завлекат право в Ада, слепи ли сте ? Имат някакви си пъклени планове за нас и не мисля, че те включват щастливото ни живуркане.
-Не можеш да я убиеш, Анахи. Да не мислиш, че е толкова лесно да убиеш демон ? - попита ме Ник.
-Ще намеря начин. За да живеем ние, трябва да убием Бриник.
× Оливър ×
На другия ден след срещата в къщата с Ади и Дерек стояхме на паркинга пред психиатричната клиника, където проучихме, че е настанен вече 18-годишния Кристофър.
Влязохме и Ади убеди секретарката на регистратурата, че сме му приятели и трябва да го видим. След като използва дарбата си, всичко се получи изключително лесно. Секретарката ни придружи до стаята му и след това Ади я отпрати.
-Страх ме е. - каза Ади.
-Той е просто момче, на което му са се случили лоши неща. Няма от какво да те е страх. - казах и. - Трябва да говорим с него.
Отворих вратата и влязохме.
Кристофър седеше на стол близо до прозореца и се взираше в градината отвън. На нощното шкафче имаше хапче и чаша с вода. Явно още не си беше изпил лекарството.
