Имах чувството, че се събуждам от 100-годишен сън. Всичко придобиваше смисъл в главата ми. Всички изтръгнати спомени и парчета от пъзела се нареждаха. Името ми беше Оливия. Луцифер ми го бе отнел. Както бе отнел мен от човешкото ми семейство. Още от малка бях надарена с огнената дарба. Палех всичко, до което се докоснех. Всичко пламваше, когато се ядосах. Но родителите ми никога не са се страхували от мен, никога не са ме наричали чудовище. Те знаеха, че няма да нараня никого, обичаха ме. А, той ме бе отнел от хората, които ме обичаха. Беше ме измамил, беше ме излъгал, за да му продам душата си.
Беше излъгал Мефистофел и Азазел като бе обвързал душата си с моята. Беше ме преобразил така, че да изглеждам като една от демоните му. И защо? Защото ме обичал. Дяволът влюбен! Всичко в мен се гърчеше от смях, гняв и отвращение.
Усещах как мощ, която не знаех, че може да съществува течеше по вените ми, изригваше в мозъка ми, пулсираше в черното ми сърце. Усещах толкова много мощ, че тялото ми се гърчеше под нея, опитващо се да я овладее цялата. Това беше сурова сила, такава, каквато дори Луцифер, Мефистофел и Азазел не притежаваха.
Изпитвах злоба и отвращение към всички тях. Аз бях на върха на хранителната верига, аз бях тази, която трябваше да властва. Аз бях оръжие. Бях сила. Бях мощ. Бях огън.
Анахи бе убила Оливия, за да се роди истинската Бриник, такава, каквато трябваше да бъде. Не бях ядосана на Анахи. Бях и благодарна.
Усещах всяка какпка лошотия у хората. Знаех какво е извършил убиецът от Ню Йорк спотайвайки се в мазето на дома си и очакващ мен да изтръгна сърцето му и да го запратя в Пъкала. Можех да надуша и усетя лош човек на хиляди километри.
Аз бях най-могъщото създание в целия свят. Аз бях антипода на Господ. Луцифер, Азазел и Мефистофел бяха някакви си дяволи, демони, паднали ангели... Но аз...
Аз бях Сатаната. И, да. Сатаната беше жена.
С тази мисъл отворих очи.
Луцифер беше коленичил там, където до сега беше тялото ми. Оливър беше недалеч от него. Анахи цялата се тресеше, Даниел гледаше с немигащи пълни със страх очи, а останалите бяха като заковани, не продумваха, не потрепваха, нищо.
Измерих всеки един от тях с безчувствен поглед. Наклоних глава на една страна и се приближих до Луцифер. Подпрях два пръста под брадичката му и повдигнах главата му така, че да ме погледне. Той обаче не желаеше, въртеше очи във всички посоки, само не и към мен.
-Хайде, погледни ме.-гласът ми също беше нов. Чужд. Беше дрезгав, някак тих и в същото време изпълваше цялата къща.- Ти си страхливец, Луцифер.- наведох се към него и го хванах за косата. Рязко наведох главата му настрани и прошепнах в ухото му с глас като течен карамел.- Ти си страхливец.Не смееш да погледнеш собственото си творение.-изсмях се тихичко.- Глупак.- просъсках и го блъснах от себе си.
Изправих се бавно на крака, а другите не смееха да помръднат. Не знам какво виждаха, защото самата аз не знаех как изглеждам, но бях сигурна, че изглеждам различно. Усещах го. Надушвах страха им, паниката им, напрежението във вените им. Усмихнах се лекичко.
-Анахи.- казах и се обърнах към нея.Тя замръзна.- Благодаря ти. Направо се преродих.
Изпънах ръка пред себе си. Предишните ми нокти сега бяха дълги, заострени във върховете и черни. Страхотен маникюр. Раздвижих длан и по цялата ми ръка затанцуваха пламъци.
С бавна крачка и без да се обръщам назад се запътих към вратата.
-Бриник.-прошепна Оливър плахо, когато минах покрай него.
Спрях на място и обърнах глава леко настрани. Не исках да го поглеждам.
-Ще говориш само, когато аз ти наредя.
-Какво шибано нещо си ти?-проплака Анахи от мястото си в дъното на стаята.
Явно цял живот щеше да си остане глупачка. Нямаше оправия това момиче. Но, в момента имах много по-важна работа от това да се занимавам с нея.
-Аз съм Сатаната, скъпа моя.
След тези си думи излязох от къщата и поех към прекрасния ми дом, където ме чакаше черен, горещ и целият в пламъци трон.
*******
Здравейте, ето я новата глава. Извинявам се за забавянето, но в четвъртах хайманосвах, а вчера се бях размързеливила. Главата е по-кратка, но мисля, че така е по-добре, защото не може всички да са над 1000 думи 😂.
Очаквам мнения и гласове.
Целувки.
~ Авигет 💋
