Две момичета с мечта...
Съдбата им се усмихва както в професионален, така и в личен план, но препятствията, през които ще им се наложи да преминат, ще оставят белези в живота им.
СПРЯНА
Съжелявам за тези, които са я чели и са очаквали нови глави...
Ами обещах да ви разкажа какво сме си говорили. След като се прибрахме седнахме на дивана: -Искам да ти призная нещо... но не знам как. -Слушам те. -Ами виж.. имам чувства към теб, които са повече от приятелски.
Не знаех какво да каже.
-Хайде не ме мъчи. Кажи нещо! Моля те! -Ами аз...- наведох глава и се изчервих. -Просто ми кажи... изпитваш ли нещо към мен? -Да... не... не знам. -Ами виж аз ще си тръгвам. Няма да ти досажда... -Спри! Няма да си тръгваш. Аз го дръпнах за ръката и в следващия момент се озовах сгушена в него. Той отвърна на моята ,,прегрътка,, и нежно ме целуна по челото.
Стояхе, говорихме си, смеехме се докато входната врата не се отвори. В къщата влезна Стела, а влизайки вътре в стаята при нас замръзна. Гледаше сякаш е видяла призрак. Тя не харесваше Кай, ама изобщо. Просто не ѝ вдъхваше доверие. -ТИ КАКВО ПРАВИШ ТУК?! -Успокой се. Той нищо не е направил. -Веси попитах нещо. Защо той е тук? -Ами... аз го поканих. -Ох както и да е. В добро настроение съм и няма да си го развалям. Само ми кажи, че нищо не ти е направил, защото в противен случай ще си го получи! -Н-нищо не съм ѝ направил! -Веси така е, нали? -Да. Разбира се. -Супер! -Как мина? -После ще ти разказвам. Аз отивам в кухнята, защото съм много гладна. Вие яли ли сте? -Ами не, но аз не съм гладна. -Аз също не съм гладен. -Ами добре. Ако ви трябвам в кухнята съм.
Нека се върнем при Куки и Хоби
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Те двамата се караха и накрая спряха да си говорят. Кук тръгна към общежитието на момичетата. Когато пристигна почука на вратата, а тогава вратата отвори Стела учудена от посещението на момчето. Той я дръпна в коридора: -Виж трябва да говорим за нещо.. -Какво е станало? Не ме плаши! -Да станало е нещо! -Хайде кажи! -Стана това, че се влюбих в най-прекрасното момиче! -А защо казваш това на мен?! -Глупачето ми. Това си ти! -КАКВО!!! -Тихо! Всички ще ни чуят. -Ама.... ти... -Не исках да те изплаша. -наведе глава Джънкук Тя падна на земята и изпадна в безсъзнание. Събуди се в болнична стая. На стола до нея стоеше не кой да е а Хоби. -Ти се събуди!- скочи и я прегърна. -Ама какво стана? -Припаднала си. Нищо сериозно- каза с развълнуван глас момчето. -Къде е Куки?! -Ти как му каза? Не се усети и го нарече Куки, което изненада и ядоса Хосок. -Няма значение. Къде е той? -Мисля, че е в коридора. -Би ли го извикал? -Ъгъ добре.
След като Кук влезе в стаята момичето сякаш се вкочени, макар да искаше да го види. -Здравей! По-добре ли си? -Предполагам. -Виж за това... -Нека да не говорим за това сега. Става ли? -Няма проблем.
Изписаха я а отвън бяха всички от групата. Джимин ни изпрати до нас, защото те забраниха на Куки и Хосок да идват с нас. Весела също беше там, но се съгласи с тях.
Малко по-късно Под вратата на къщата на момчетата се пъхна плик. Куки минавеше близо до вратата. Забеляза го и го взе. Седна при момчетата на дивана и ги попита дали някой чака нещо. След като никой от тях не чакаше нищо Кук го отвори, а вътре имаше снимки. -КАКВО!? НЯМА НАЧИН! -Какво става? -Тези снимки... -Дай да видя- дръпна ги от ръцете му Шуга. -Ама това не е ли Стела и... ЧЕН! Всички момчета знаеха за чувствата на своя приятел и се учудиха, когато видяха Чен да е с нея. -Ама те да не са прегърнати?- попита Джин. -ДА!!!- отговори ядосано Кук -Какво сте се развикали. Чак в банята се чувате.- отбеляза Хосок слизайки от втория етаж. -АМИ САМ ВИЖ!- това беше първото нещо, което казва Джънкук на Хоби от доста време насам.
To be continued... Съжелявам, че главата е кратка.😊💜😘
