Самолета [ЗАВЪРШЕНА]

1❣

Привет! Името ми е Кира. На 20години съм от Busan, но от две години живея в Ню Юрк. Работя като редактор на модни списания. Нямам си приятел, но имам НДП. Казва се Виктория. Супер е мила и забавна. На мойте години и работи на същото място където и аз. Родителите ми са разведени, но и двамата живеят отделно в Busan. Липсва ми родния ми град и атмосферата там. Приятелите и познатите улици. Кафененцата и молчетата. Липсва ми и това да говоря на корейски. Вики е от Лос Анджелис.
Пореден ден на работа. Влезнах в голямата излъскана сграда и там ме посрещна Вики която беше на рецепцията.
- Добро утро!
- Добро да е!
Тогава продължих в асансьора нагоре. Слезнах на 3-тия етаж и влезнах в остъкления си кабинет с кожен стол и бели мебели. Преглътнах и последната глътка кафе и се заех да довърша списанието за този месец - юни.

***

Девет часа работа и най-после почивка. Збогувах се с Виктория и отпраших с не много скъпата си кола. Този град някак си ме подтискаше. Когато се прибрах и хвърлих чантата си на леглото чух звъненето на телефона си. Вдигнах. Беше мама.
- Ало мамо как си днес?
- Добре миличка! Ти?
- Бива. Както винаги! Нищо интересно! Нищо ново!
- Обмисли ли предложението ми?
- Ами да! Мисля да се върна в Корея. Но се двумя между Сеул и Busan.
- Както ти си решиш! Аз те оставям да си почиваш! Имаш поздрави по сестра си!
- И на нея от мен! Да я на целуваш!
- Непременно! Айде!
- Чао.
Затворих телефона и се усмихнах. Сестра ми е на 9годинки. Супер сладка и лъчезарна. Името й е Мина. Та тъка. След като си взех душ се проразрових за билети до Корея. Намерих евтини за другата седмица, събота. Но трябва да си намеря и работа. Да продам колата. Да си намеря жилище. Много неща. Мале как ще се справя?