Самолета [ЗАВЪРШЕНА]

11❣

Моля? Сериозно? Мама се сдобри с него! Тя му повярва! Не е честно! Баси и каръка съм! С Джаксън седяхме на дивана с тъжни физиономии.
- Нищо не ми идва! - прошепна ми той.
- Аз също!
Какво може да ги раздели?
- Защо не им кажем, че не сме съгласни със сватбата? - предложи той. Така двамата се погледнахме, че все едно сме открили топлата вода. Скокнахме и ги извикахме в кухнята на масата.
- Какво има деца? - попита мама притеснена.
- Вижте.. Не сме съгласни със сватбата! - казахме едновременно.
- И защо? - запитаха те двамата. Опа! Сега! Джаксън и аз замлъкнахме. Тогава телефона ми звънна. Отидох в другата стая. Телефона ме спаси от тази неловка ситуация. Чувах как мама идва. Тя влезе и ми взе телефона след което затвори с този който говорех.
- Харесваш Джаксън нали? - погледна ме с лека усмивка.
- Ами.. Честно да ти кажа... Да!
- Добре. Ще видя какво мога да направя по въпроса. - прегърнахме се и си поговорихме още малко преди да слезем в кухнята.

Г. Т на Джаксън
Телефона на Кира спаси нелепата ситуация. След като и майка й излезе баща ми заговори:
- Харесваш Кира нали?
- Ами.. Може да се каже.
- Защо не й признаеш?
- Страх ме е!
- Така аз ще се опитам да направя всичко каквото мога, ако ти признаеш чувствата си на Кира! Става ли?
- Да!
Тогава те двете слезнаха.