Самолета [ЗАВЪРШЕНА]

2❣

Дойде и деня на излитането ми към Сеул. А, забравих да се представя! Казвам се Джаксън. На 22години съм. Роден съм в Busan, но от три години живеех в Ню Юрк. Та тъка! Реших, че ще се върна в Корея, но в Сеул. След 20мин ми излита самолета. Първа класа! Сега ми проверяват багажа и документите. Разгеле минах след толкова много висене на опашката. Влезнах в самолета и видях...

Г. Т на Кира
Седях в първа класа на самолета към избора ми, именно Сеул! Мястото ми е до прозореца. Чаках да се запълнят местата и да излитаме. Нямах търпение! Но някой ме разсея от мислите ми, а именно човека който седна до мен. Здрав и привлекателен мъж. Кореец, което ме зарадва! Той също забеляза, че съм дръпната и ми се усмихна с услепителната си усмивка!

Г. Т на Джаксън
Влезнах в самолета и видях, че до мен ще седи едно много красиво и нежно момиче, а дори и корейска, което видимо ме зарадва. Тя също ме забеляза за мое щастие! Усмихнах й се и тя на мен.
- Здравей! Как се казваш? - запитах без да му мисля много.
- Кира. А ти?
- Джаксън. Виждам, че си корейка!
- И аз забелязах, че си кореец!
Двамата се засмях ме и чухме женски глас да казва да затегнем коланите си за излитане. Това и направихме. Кира видимо се притесни и аз хванах ръката й, а тя се учуди от това мое действие.
- Спокойно! - прошепнах й. Леко кимна и се появи лека усмивка. След като вече имахме височината пуснах ръката й и Кира вече не се притесняваше.
- Мерси!
- За кое?
- За това, че ми успокой в такъв напрегнат момент за мен!
- Няма защо!
Тогава и двамата се настанихме в удобна поза за нас и легнахме да спим, защото имахме доста път.

Събудих се и усетих, че Кира бе легнала на рамото ми. Усмихнах се на сладката гледка! Тя се пробуди и тогава чухме, че ще кацаме.
След като кацнахме хората се разотиваха както и аз, но преди да влезна в таксито някой ме по бутна по рамото. Обърнах се и видях Кира. Тя ми подаде листче и си тръгна. Влезнах в таксито и казах на къде да кара. След което отворих листчето. На него пишеше...