Самолета [ЗАВЪРШЕНА]

12❣

Майка ми и бащата на Джаксън решиха, че няма да правят сватба, но ще си останат заедно, за което съм супер щастлива! Но нека да видим как мога да стана още повече...

Разхождахме се из нови парк в 19:34часа с Джаксън. Той си бе сложил ръцете в джобовете на черния си суичър и гледаше право напред. Уличните лампи светеха и придаваха една спокойна и вечерна атмосфера. Днес през деня бе валяло и още пътят бе мокър.
- Кира? - чух името си от Джаксън. Той продължаваше да гледа напред.
- Мхм?
- Искам да ти споделя нещо... Което може би трябваше по-рано да ти кажа, но не намирах думите и... Страхът също ми пречеше.... Но вече... Съм сигурен, че каквото и да стане след това, поне ще съм се опитал.... Виж Кира... Аз... Обичам те!
Сърцето ми забумтя и една широка усмивка се появи на лицето ми! Той ме погледна. Чакащ отговор..
- Джаксън.. Знаеш ли от кога чакам да ми го кажеш? - скастрих го и го прегърнах. Двамата се засмяхме. Това бе най-хубавия момент в живота ми!

Край! 🧡