min yoongi's madness. ;;(🌸)

or

Човек се пита със сигурност каква бе разликата между очакванията и реалността, която го заобикаля. Може би фактът, че вероятността да се случи нещо, както всеки желае бе твърде малка, отколкото обратното.

Мъчителни стъпки се чуваха, приближаващи към малка зала - една от много малкото в този пансион. Никой не бе сигурен защо точно бе така, но едва ли имаше огромно значение. Вратата на помещението бе отворена едва, едва, сякаш някой бе вътре и момчето не искаше да притеснява този човек. Мадам Воке бе там - стара преподавателка, пианист и бивша оперна певица, която бе посветила остатъка от годините си в тази дупка.

Мин се усмихна леко, затваряйки вратата след себе си и пристъпи напред към старото пиано, срещу което стоеше и младата жена. От далеч можеше да се усети нейният скъп, леко сладникав парфюм, който със сигурност бе доста ароматен в сравнение с този на мадам Су, която си падаше по по-грубите, отиващи към мъжкият аромат.

Мелодия зазвуча, толкова тиха и нежна, сякаш Юнги бе свидетел на концерт, представление, предназначено единствено и само за него. Ала нямаше никого. Дървеното пиано бе цялото в пепел, ту някой клавиш оцелял, а педалите бяха преполовени. Чукчетата, намиращи се във вътрешността липсваха. Не всички, но повечето липсваха. А мелодията продължаваше, съпровождайки гласът на Воке, някак чувайки се глухо, същевременно и фалшиво, но и силно. Като писък, можеш да счупи всеки прозорец и всичките порцеланови прибори от колекцията на Миранда, за която толкова много бе спестявала. Толкова труд бе положила и старание, за да има идеалният чаен сервиз, който толкова обичаше. Бързо стана украшение на пода, приемайки форма на множество парчета, които ако се подредят ще се получи мозайка. Грозна, но все пак мозайка.

Малко парче намери мястото си измежду дългите пръсти на момчето, бързо озовавайки се в устицата му. Зъбите му пробоваха порценала, сякаш това бе засъхнал хляб, а по-малките късчета разразяваха устната кухина, която скоро се бе превърнала във ален фонтан.

Малките устни на Мин придобиха по-наситен цвят, очите му се сияеха, изпълнени с удовлетворение, а бузите му бяха леко зачервени. Щастието се четеше по лицето му, а зад нея бе и болката, за която самият той не знаеше.

Маска за прикриване на емоции или по-скоро лудост? Връщане назад към спомените, където човек е бил щастлив, спокоен и някак тези спомени да заменят настоящето, чиято проекция никога не бе забелязвана. Отхвърляна, пренебрегвана. Като усещането за истинско или грешно, правилно или грешно. Черно или бяло.