First Time (Fanfiction) [L.P]

I

Гледна точка на Евелин:

Мразех живота си... Мразех го! Алармата ми настойчиво звънееше, а аз нямах никакви намерения да ставам от удобното си легло. Бях впила пръстите си във възглавницата и нямах намерение да мърдам.
Чух силно пуфтене и разбрах, че Грейс се е събудила и е ужасно бясна от фактча, че не спирам алармата.
- Ставай Евелин! - изкашля се нервно и спря алармата.
- Не може ли днес да пропусна? - казах с надежда.
- А някакви други претенции?! - цапардоста ме с една възглавница

С Грейс се познавахме от гимназията. Тя е най-добрата ми приятелка, която обичам ужасно много. Двете сме доста различни. Тя е тиха и вежлива, а аз съю импулсивна и безразсъдна.
Може би заради това си паснахме толкова. Допълвахме се идеално!
Истината, обаче е че тя е голяма красавица и често има обожатели. Нямам проблем с това, но се страхувам, че ще й разбият сърцето. Тя беше прекално всееотдайна и това винаги й изиграваше лоша шега.
Мислите ми бяха прекъснати от двете лудетини, които влязоха в стаята на мен и Грейс.
- Ставайте! Познайте кой се уреди със среща!? - каза Пейтън с цяло гърло
- Наистина ли? - думите й ме накараха да се изправя разко. - Имаш среща? - усмихнах се - С кого???
- С един голям красавец! - засмя се
- Аз не го харесвам! - обади се Райли
С Райли и Пейтън също се познавах от училище. Пейтън беше единствената блондинка из помежду ни и често се чувстваше едновременно горда, но и отегчена, заради безкрайните ни шеги за блондинките.
Райли беше най-емоционална из помежду всички нас. Лесно се сърдеше, но лесно й минаваше.

С Райли, Грейс и Пейтън бяхме неразделни още от гимназията. Често се карахме, но приятелството ни беше по важно от всичко друго.

С голяма мъка напуснах мекото си легло и се опънах.
- И кога е срещата? - опитах се да ги фокусирам, но умората от ученето ми до късно за поредния изпит, не ми даде шанс.
- Днес, след лекциите отивам! - Пейтън беше момичето с високо самочувствие и никога не се съмняваше в себе си. Това може би най-привличаше мъжете. Аз лично не вярвах на нито един мъж. Всички бяха еднакви и искаха едно и също - да те вкарат в леглото си.
- Аз днес имам ужасни лекции! - Грейс се доближи до гардероба си и започна да рови за дрехи.
- Ами... - прекъснах я - Следваш медицина, нормално е! - засмях се
- Да, права си! Сама се прецаках! - поклати недоволно глава
Аз следвах право. Винаги съм защитавала това, в което вярвам и сметнах, че това е професията за мен.
Грейс мечтаеше да стане коремен хирург и  преследваше мечтата си устремено.
Райли и Пейтън следваха фотография.
- А, Евелин! Миличка! - каза Райли и започна да се върти около мен, като малко куче.
- Кое домашно ти трябва? - усмихнах се
- По Философия! - намигна.
Доближих се до шкафчето си и извадих една тетрадка.
- Вътре е! Радвай се, че някои часове са ни еднакви. - намигнах. - Хайде, вие двете си отивайте в стаята и се проеблечете, защото ще закъснеем! - казах строго, а Пейтън и Райли излязоха без да вдигат много шум.

Докато се Преобличах получих СМС от майка ми, че ми е пратила нужните пари за престоя ми тук.
Манчестър беше огромен град за мен. Цените на всичко бяха ужасно високи. Благодарна съм на родителите ми, че ми пращат пари за семестрите, но те няма да стигнат за наема на апартамента, в който живеех с трите си приятелки. Бях започнала работа, на която ходех след лекции. Да, бях просто една сервитьорка в местното кафене, но взимах пари, които ми помагаха да задоволя най-важните си нужди.
Грейс също работеше при мен. Двете си намерихме тази работа в деня, в който пристигнахме в Манчестър.
Райли работеше в една галерия. Райли беше истински фен на изкуството и рисуването и тази работа за нея беше мечта.
Родителите на Пейтън й пращаха достатъчно пари, за да си позволи да ме работи. Мога да кажа, ще живея живот, който е наситен с всичко.... Не можех да се оплача от нищо!
- Евелин! Мислиш ли да се обличаш?! - каза Грейс, докато аз ровех в телефона си, стояща само по блуза.
- Да! - оставих го - При теб какво става? До колкото разбрах вчера пак си се видяла с Браян!? - опитвах да нахлузя дънките си, а на лицето ми се пишеше онова изражение, което крещеше "Кажи ми"
- Не мога да скрия нищо от теб! - засмя се и седна на леглото си - Видяхме се... Той ме покани да пием по нещо, но аз имах важна лекция и не успях да отида!
- Ти какво...???! - бях ужасно объркана - Вместо да излезеш с момчето, за което бленуваш от както сме тук, ти си отишла на лекция?! - ударих се по челото
- Точно ти не ми се карай! - започна ме тя - Ти си тази, която мрази мъжкия пол!
- Грейс, знаеш защо е така! - наведох поглед надолу, а тя осъзна какво ми е казала.
- Евелин, съжалявам! Не премислих думите си! - седна до мен и ме прегърна през рамо
- Няма проблем! Права си! - казах.
Защото тя наистина беше права. Мразех мъжете, защото в моят живот всички мъже са били предатели, които търсят само изгода. Всичко започна, когато бях на 11 и баща ни, ни напусна за да е с друга жена. Как ще оставиш жена си и трите си деца, заради някаква чужда жена??? Не го проумявам!?!
После дойде момента, в който се влюбих за пръв път. Мислех, че всичко ще е като в романите, които чета, но уви, животът ми нанесе такъв удар, от който дълго време после ме болеше. Той ми изневери, не с кой да е, а с братовчедка ми! Винаги съм знаела, че Кейтлин е кучка, но това окончателно го доказа!
Може би, от тогава загубих всякаква вярва в мъжкия пол и до ден днешен, не вярвам на техните думи.
Затова думите на Грейс ми напомниха за преживяното.... Почувствах се доста зле.... Но вината не беше нейна, аз започнах! Тя не искаше да ме обиди.
- Няма Проблем, Грейс! - прегърнах я и се сгуших в нея. Хубавия момент беше развален, когато в стаята влязоха двете лудетини.
- Хайде! Ще закъснеем! - подкани ме Райли и ние двете с Грейс станахме и тръгнахме към университета.