First Time (Fanfiction) [L.P]

III

Гледна точка на Евелин:

Когато този идиот напусна кафенето, бях извикана от Франклин - управителя.
Той беше ужасно груб и нахален, но нямах друг избор, трябваше да работя за да помагам с наема и храната вкъщи. Дръпна ме в стаичката отзад.
- Какво правиш, бе? Полудяла ли си? - стискаше китката ми
- Пусни ме! - оттървах се от захвата му и се отдалечих на няколко метра от него, облягайки се на стената зад себе си.
- Радвай се, че момичето не вдигна скандал, иначе щеше да видиш! - крещеше ми. Исках да му строша главата! Дори обмислях вече с какво да я строша, но единственото, което ме спираше, бяха парите. Просто е много трудно студент, който няма никакво образование да си намери работа, пък и на половин работен ден. Затова трябваше да търпя! Да търпя!
В стаята влезе Грейс, ужасно притеснена.
- Добре ли си? - попита ме, а Франклин отстъпи назад
- Добре съм! - успокоих я
- Отивайте на работа! - развика се, а на мен кръвта ми замръзна. Исках да го убия! Да го убия, този идиот!
Но с Грейс все пак се върнахме към работата си.
Денят мина без повече проблеми и вечерта, когато слънцето отдавна се беше скрило, аз и Грейс тръгнахме по тъмните улици на Манчестър.
- Няма да повярваш, какво е станало? - засмя се Грейс - Пейтън нали беше днес на среща? - кимнах положително - Ами... Момчето я е поканило да излязат пак, но след два дни! Имало някакъв много голям купон и той й е казал, че може да покани и приятелки! - започна да се смее
- Наистина? - засмях се - Пейтън ще излезе голяма работа! Значи ще идем на парти?! - замислих се
- Ще идем, разбира се! И без това от тези лекции и от тази работа не ни останаха сили! - поклати глава
- Права си, но.... На кой е това парти? - загърнах палтото си, защото вятъра стана много силен
- Нямам представа! Но знам, че е рожден ден, на някакъв богаташ! - усмихна се
- Охооо, може да си намериш любимия принц! - засмях се - Някой ненадминат красавец!
- Да, да знаеш! Те се лепят за мен! - намести очилата си
- Стига Грейс, знаеш че си прекъсна! - усмихнах се - Пък и нали се разбрахме, че ако не си намерим мъж ще си купим....
- Кучета! - казахме в един глас и се засмяхме.

                           ********

Изминаха два дни....
Прибирах се от лекция, която наистина уби надеждата ми за живот. Имах Математика. Буквално не заспах, докато господина обясняваше, колко ще ни е нужна алгебрата в живота!
Докато размишлявах не разбрах, кога вече бях стигнала пред сградата на дома си.
Влязох вътре и зачаках асансьора. Не ми се катереха 6 етажа...
Когато асансьора дойде се качих. В асансьора се засякох със сина на  хазяина. Той беше доста млад мъж на около 25 години. До скоро учеше в Лондон, явно се е върнал.
- Здравей, Евелин! - усмихна ми се свенливо
- Здравей, Дейвид! Как си? - подпрях се на вратата на асансьора.
- Добре съм! Но да ти кажа, от както съм тук, умирам от скука.
- Говори ми, от университета, на работа и от работа вкъщи! - засмях се
- Имам нужда да изляза, честно! Но няма с кой, тук не познавам никой! Всичките ми приятели напуснаха Манчестър. - въздъхна. Тогава ми хрумна едно нещо...
- Ела с нас! Довечера с момичетата ще идем до местната дискотека! - слязох от асансьора, а той след мен.
- Окей! Супер! Тъкмо ще Ви закарам! - намигна ми
- Добре, в 19.00 ще се видим! - казах и влязох в апартамента си.

Заварих Райли да лежи на дивана пуснала музикалния канал, Грейс стоеше в кухнята, а Пейтън оправяше косата си пред огледалото в коридора.
Апартамента ни беше сравнително малък. Имахме малък хол, който беше отделен от кухнята с барплот. Имахме една баня и две спални.
- Хей! - каза Райли и намали силната музика, идваща от телевизора
- Хей! Исках да ви кажа, че довечера с нас ще дойде Дейвид! - казах аз, докато събличах коженото си яке.
- Дейвид? - объркана ме погледна Пейтън
- Синът на хазяйна! - обади се Райли, а аз се веднага се досетих, че Райли отдавна го заглеждаше. На всяка ваканция, при която той се прибираше при родителите си, тук в Манчестър, Райли не спираше да се усмихва и да проверява дали още е тук. - Наистина ли? Как го убеди?
- Не беше трудно! Каза, че му е ужасно скучно, защото скоро е завършил и няма какво да прави. Не познава, никой освен нас! - седнах на дивана - Хайде ставайте! Трябва да изберем дрехи за довечера.

                        *******
Часовете се изнизаха и трябваше да тръгваме.
Обикновенно мразех да нося рокли, но момичетата бяха ужасно нахални и нямах избор.
Райли облече тъмносиня рокля, до коленете. Пейтън, отново не изневери на вкуса си, и облече червена, къса рокля, с гол гръб. Грейс обелече също толкова красива тъмно-лилава рокля, без презрамки.
Накрая и мен напъхаха в черната рокля, която ми беше до коленете, а отзад висеше черна дантела.
- Хайде! - дадох зор и слязохме, където ни чакаше Дейвид.

Качихме се в колата му и тръгнахме към мястото. Райли постоянно се усмихваше на Дейвид. Двамата потънаха в разговори и не усетихме, кога бяхаме пристигнали.

Слязохме и влязохме в една огормна дискотека. Имаше музика, алкохол и ужасен цигарен дим. Грейс ме хвана по ръка и прошепна в ухото ми.
- Не бягай от мен! - заяви ми, а аз се засмях
Музиката беше силна и трудно можехме да говорим. Затова взех най-добрата си приятелка и я изкарах на дансинга да танцуваме.
Докато се развихрях на да дансинга, видях с периферията, че Райли и Дейвид бяха на бара, а Пейтън не далеч от тях,забивайки се с момчето, което ни покани тук.
- Мисля да ида до тоалетната и се връщам! - крещях за да може да ме чуе
- Добре! - продължи да вика, а аз се засмях.
Отправих се към тоалетната. Това място, беше толкова пълно, че се блъсках във всички. В един момент на сцената излезе някакъв мъж с черен костюм.
- Нека посрещнем рожденника! Лиам Пейн! - чух името, но не му обърнах внимание. Продължих да вървя към тоалетната, когато се блъснах в някакъв. Той беше ужасно пиян. Усещах миризмата на сантиметри от себе си. Беше ужасно!
- Внимавай красавице! - продума той и хвана ръката ми
- Пусни ме! - дръпнах се и опитах да се разминем, но без успех, той препречи пътя ми. - Ще се махнеш ли? - извиках, а музиката тъкмо спря. Всички погледи се сковаха в мен. Охх пак я фтасах!

.......