First Time (Fanfiction) [L.P]

II

Гледна точка на Лиам:

Защо изобщо дойдох в това кафе? А? Но, за това е виновна само й единствено Моник. Защо изобщо я слушам?
Сега ме вижте в какво състояние съм. Целият съм в мокър, заради някаква тъпа сервитьорка.
Тя трябва да си знае мястото, а не аз да й го показвам.
Стоях на сантиметри от нея, когато чух някакъв мъж да крещи, нечие име. Явно беше нейното.... Евелин, значи....
- Ти нормална ли си? - развика се белобрадия мъж. Беше ужасно груб, дори хвана китката й и се опита да я дръпна на някъде, но тя беше доста бойна.
- Пусни ме! - дръпна се от хватката му и залитна към мен. Инстинктите ми ме накараха да я задържа. Признавам си, че не беше толкова грозна, колкото се опитах да я представя пред приятелите си.
Имаше красиви зелени очи и две невероятни трапчинки.
Белобрадия мъж пристъпи към нас банво.
- Извинете господине! Момичето ще бъде наказано за делото си. - колкото й нахална да беше тази сервитьорка, мъжът ми се струваше доста груб и мисля, че щеше да я нарани, ако имаше възможност.
- Няма нужда! - застъпих се, а очите й се разшириха. Определено не очакваше тези думи от мен. След като рязко махна ръцете ми от тялото й, се дръпна на метър от мен.
- Как да няма нужда? - обади се Моник, която все още седеше на удобното кресло - Тя те поля с вряла напитка!!!!
- Моник, замълчи! - намеси се русия ми приятел Зак. Определено Зак хареса Евелин и се опитваше да й се хареса.
- Казах, че няма нужда, момичето да бъде уволнявано или "наказвано"! - казах - Ние с нея ще се разберем! - намигнах й, а тя събра ядосана вежди
- Евелин извини се на мъжа! - каза мъжът, стоящ срещу нас, а аз се усмихнах лукаво. Личеше си, че това момиче е инат и да ми се извини, ще бъде ужасно трудно за нея.
- Аз... - започна тя, като се изкашля след това - Искам.... Искам.... - преглътна шумно - Съжалявам! - сведе глава, предавайки се. Явно не искаше да си загуби работата.
- Няма значение! - казах с усмивка, а тя продължи да се мръщи. - Лек ден, Ви желая! - казах на мъжа и на сърдитата сервитьорка и се запътих към изхода.
Моник ме последва, но с тези високи токове, едва ме догони.
Качих се в колата си, а тя седна на седалката до мен.
- Защо не го накара да уволнят това момиче? - каза бясна Моник
- Не ти влиза в работата! - бях доста остър с нея. Но няма какво да лъжа! Двамата нямахме връзка, а просто спяхме заедно от време на време. Тя го знаеше и аз го знаех, така че нямаше нужда от излишни драми.
- Къде отиваме? - попита тя
- Ти се прибираш, а аз отивам при баща ми! - погледна ме  с пренебрежение, а аз запалих двигателя
След малко я оставих пред дома й и без да казвам нищо, тръгнах натискайки газта.
След по-малко от 20 минути, вече бях в офиса на баща ми.
Той беше един от най-известните прокурори в цял Манчестър, пък и извън него.
Колкото й да се надяваше и аз да завърша и да бъда като него, аз напук на всичко и всички завърших архитектура. Не, че щях да го работя! Баща ми и майка ми са едни от най - богатите в Манчестър, та дори й в Англия... Защо изобщо трябваше да се занимавам с работа. Бях само на двадесет и пет, животът беше пред мен!
Влязох в офиса на баща ми и заварих тъмноксоия си баща, седнал зад бюрото си и разглеждащ някакви папки.
- Господин Пейн! - казах с голяма усмивка, а той вдигна глава
- Лиам? - погледна ме объркан - Да не си се изпуснал? - засмя се. Мамка му, забравих, че дрехите ми не бяха особено чисти, след като лудата сервитьорка беше хвърлила подноса върху мен.
- Ха-ха, много забавно тате! - поклатих глава - Една Глупачка ме заля в кафенето!
- Щом казваш! - вдигна рамене и остави папката настрани. - За какво дойде? Майка ти ли те прати? Кажи й, че ще дойда за вечеря! - Майка ми и баща ми бяха женени повече от 28 години, но бяха все така влюбени и отдадени. Това наистина беше истинска любов. Често се караха за дребни неща, но за да му прости, баща ми винаги й правеше подаръци.
- Не! Дойдох за друго! - седнах на стола пред бюрото му - Скоро идва рождения ми ден, и бих искал да го отпразнувам в къщата ни в покрайнините на Манчестър.
- Лиам! Винаги щом правиш купон, накрая, или си пиян до козирката, или те вадя от районното заради сбиване! - облегна се на стола. Е какво толкова веднъж се е случило, добре де три пъти, но последния не се броеше. Онзи нещастник ми налетя и аз го вкарах в болница, той започна!
- Тате, моля те! Знаеш, че моята съвест, наречена Зейн, ще бъде неотлъчно до мен! - опитах се да го убедя
- Не Лиам! Не искам пак да те вадя от изтрезвителното! - беше доста категоричен, явно доста го бях ядосал последния път.
- Но имам рожден ден, все пак! - настоях
- Тогава ще го направиш в някоя дискотека! - оправи яката на ризата си
- Сериозно ли? - бях нервен, но знаех, че той беше ужасно ядосан от последните пъти, в които се бях издънил
- Добре! - вдигнах примирително ръце - Значи след два дни ще празнувам рождения си ден, в дискотеката! - изправих се
- Можеш да вземеш пари от Майка си! - каза ми, а аз излязох от сградата.
Бях ядосан. Все пак рождения ден на Лиам Пейн трябваше да бъде най-добрия в цял Манчестър. Не беше късно да го направя най-добрия, просто трябваше да пусна "вход-свободен" и да направя най-голямото парти в града.
А за тази цел трябваше да говоря с най-добрия си приятел - Зейн.
Извадих телефона си и набрах номера му.

-Ало? - чух в слушалката
- Братле, говорих с баща ми за рождения ми ден! Съгласи се да го направя, но ще бъде в местната дискотека!
- Е, пак е нещо! - опита се да ме успокои.
- Покрижи се всички наши приятели да дойдат! Но най-важното, погрижи се всички да разберат за този купон и да дойдат! - казах в слушалката, докато влизах в дома си. Живеех с нашите, но те постоянно бяха на работа и се засичахме само за вечеря.
- Дадено! - каза и затвори.

Влязох в стаята си и легнах на леглото. Бях ужасно уморен от деня и затворих очи. Изведнъж пред очите ми се появи момичето от кафенето - Евелин.
Зелените й очи, дългата й коса в цвят кестен и двете й малки трапчинки.
Отворих рязко очи и се оттърсих от тази мисъл.
Какво видях толкова в нея? Виждал съм жени с много по-хубави тела, виждал съм жени с много по-хубави "принадлежности", но не съм виждал жена с по-красиви очи. Защо изобщо погледнах в тях? Бил съм с ужасно много жени, но на нито една от тях не помня цвета на очите й.....
Какво ми ставаше? Та това момиче беше бедна дивачка? Защо мисля за нея?

..........