First Time (Fanfiction) [L.P]

IV

Главна точка на Лиам:

Музиката спря, а погледът ми се насочи към брюнетка, опитваща се да се отскубне от някакъв мъж. В тъмнината не можех да видя коя е. Тя правеше жалки опити да се оттърве от горилата, стояща срещи нея. Честно ли? И сега ли трябваше да се правя на герой?! Изчаках точно минута и осъзнах, че никой друг няма да й помогне. Скочих от ниската сцена и се озовах в тълпата. Бързо ми направиха път и застанах срещу двамата. Оххх Не! Това е тази психопатка от кафенето! Серизоно ли? И тук?! Това е някаква шега!
Мъжът, който държеше ръката й беше доста здрав, беше изрисувал тялото си в татуировки и беше обръснал главата си. Въздъхнах нервен и погледнах кукумявката.
- Ти? - каза с отегчение тя
- Аз, да аз! - Ядосах се и я дръпнах към себе си, все пак всички, които ни гледаха в момента очакваха това.
- Еййй, малкия! Аз си я Избрах! - каза мъжът. Беше ужасно пиян, усещах миризмата му, която прогаряше носната ми кухина.
- Съжалявам старче, аз я взимам! Но повярвай, ти се оттърва леко! - казах със закачка, но на него не му се понрави.
- Казах, че я искам! - каза груб. Когато Евелин остана зад гърба ми и непомръдна, мъжът ме нападна. Получих силен удар в областта на челюстта и шията.
Бързо се съвзех обаче и му нанесох няколко тежки удара, с което му разбих носа. Кръвта започна да тече, а той продължи да лежи на земята. Погледнах Евелин, която трепереше от страх. Доближих се до нея, а тя само трепна.
Изведнъж, дори и аз не разбрах как се озовах легнал на пода, по лице със закопчани ръце. Обръщайки се наляво видях, че и на устата сервитьорка слагаха белезници.
- Какво правите? - извика бесен. Осъзнах, че някой е извикал полиция... Кучи синове! Рожден ден, мечта! И то заради тази......
- Млъкни! - каза полицая и ме изправи - Ще говориш в управлението! - заяде се и започна да ни тегли към патулката.
- Ауууу! - чух женски глас, който изскимтя, беше този на Евелин.
- По-нежно де! - казах, очудвайки даже себе си. Явно доста голям кавалер съм станал напоследък...

След малко ни отведоха в управлението и ни затвориха в една килия.
Седнах на пейката, която беше в килията, а тя започна да разтрива китките си.
- Виж в какво ни забърка! - казах ядосан
- Аз? Да не мислиш, че по свое желание съм тук и то с теб! - завъртя очи, а аз се изправих
- Ако не бях аз, онзи щеше да те.....
- Млъкни! - тя ме прекъсна с пресипнал глас. Определено това я плашеше до смърт, погледът й стана празен, а лицето й стана бледо.
- Добре, не го мисли! Ще се измъкнем! - измърморих
- Как? - тя започна да търка ръцете си.
- Ще говоря със Зейн, той ще извика адвокатите ми и ще се измъкнем! - казах спокоен, а от устата ми Излезе облак пара.
- Ох, приятелките ми сигурно са се поболяли от страх..... - започна да обикаля наоколо. Осъзнах, че в стаята беше адски студ, а тя беше само по рокля. А тази рокля я правеше доста красива и секси....
Лиам! Съвземи се!
Свалих коженото си яке и я наметнах, а тя остана много изненадана.
- Не го очаквах! - отбеляза
- Обичам да правя това, което хората най-малко очакват! - намигнах
- Благодаря! - каза тя и седна на пейката
- Мисля, че имаме доста време..... Защо да не се опознаем? - не мога да повярвам, че това излезе от моята уста. Определено съм станал голям кавалер!
- Еми... - погледна ме несигурно - Аз съм Евелин и съм от Престън, дойдох в Манчестър за да завърша университета...
- Интересно, Евелин от Престън! - засмях се
- Ами ти? - погледна ме и се изкашля веднъж
- Ами... Аз съм Лиам и винаги съм живял в Манчестър. - вдигнах рамене
- Доста странен град, ако ме питаш.....
- За първи път да сме на едно мнение! - казах с отегчение - Омръзна ми да съм тук! Имам чувството, че съм закован между 4 стени. - Признах
- Защо? - полюбопитства тя, а аз се осъзнах
- Няма значение! - отрязах я
- Искал ли си да го напуснеш? - погледна ме - Примерно аз много бих искала да отида в Уулвърхямптън (само истинските фенове знаят защо 😊😂❤️)
- Вече съм бил там! Красиво е! - отбелязвах, измествайки темата за преместването ми от Манчестър.
- Бирмингам също звучи примамливо! - усмихна се. Леле каква красива усмивка имаше това момиче.....
- Ами Лондон? - опитах се да изгоня тези мисли
- Прекалено банално ми е! Всеки иска да отиде в Лондон! Когато им кажеш Англия, всички казват, че искат да отидат в Лондон. А има толкова други красиви места! Престън е едно от тях! Но никой не би го посетил, само защото не е Лондон! - завъртя очи - Ето затова не харесвам, нито Париж, нито Рим, нито Венеция, нито всички тези банални места! - каза леко разпалена, което ме накара да се усмихна. Тя беше доста различна. Всяко момиче, което познавах досега мечтаеше за тези места, а тя?! Интересна личност!
- Изненадвате ме, Евелин от Престън! - засмях се, а нейната усмивка също не закъсня.
Изведнъж чух дрънчене на ключове и се обърнах. Пред вратата стоеше полицай. Той погледна първо мен после Евелин и каза.....

.............