First Time (Fanfiction) [L.P]

V

Лиам:
Чух дрънченето на ключовете и погледнах към решетките. Полицая отключи вратата и ме погледна
- Ти излизай - кимна,аз направих крачка и напуснах тъмната килия. Но прекалено бързо чух заключване на ключалката отново. Обърнах се доста рязко и видях,че Евелин е останала зад решетките.
- Какво правиш? - казах заядливо,което не се понрави на полицая
- Внимавай! - каза нервен - Подадена е жалба срещу момичето...
- Моля - чух тихия й глас - От кого?
- Ищеца твърди,че сте склонявали хора в бара към проституция?
Тогава чух нервния й вик,определно беше бясна,очаквах да хване полицая през решетките.
- Какво съм правила? - нервна избуча
- Ще останете още няколко часа до изясняване на становището! - кимна полицая
Издишах тежко,нямах повече нерви да се занимавам с нея,определно нямаше да остана още тук. Отправих се към изхода,но чух тихия й глас.
- Тръгваш ли? - сякаш косъмчетата по врата ми настръхнаха
- Да - отсякох и излязох. Беше странно,че не исках да я зарежда вътре,но не исках й да оставам. В мен се бореха двама човека,всеки настояваше за своето.
Все пак напуснах управлението и се отправих към вкъщи..

Евелин

Не можех да повярвам, че оставам тук. Имах чувството, че тези решетки се притискат още повече и стесняват стаята.
Седнах на влажната пейка и издишах тежко. Облак от топлият ми дъх се появи и се разпръсна из стаята.
Бях потънала в мисли. Как изобщо попаднах тук? Кой и какво искаше от мен? И защо мислех изобщо за Лиам...какво и защо ме интересуваше...
В помещението се появи още един полицай с много папки и погледна охранителя ми
- Пускай я,дойде някакъв адвокат и задейства процедурата! - кимна бавно
Аз се доближих обнадеждена до решетките докато ме отключваха.
- И умната следващия път - каза ми и ме пусна.
Мамка му,колко било хубаво да си свободен. Веднага излязох от проклетото районно.
Но веднага щом крака ми напусна сградата,видях отвън черен джип, със свалени стъкло. Беше онзи боклук от бара. Гледаше ме и се усмихваше,определно кръвта ми за миг замръзна. Сто процента съм сигурна, че той е оттеглил жалбата си и е пратил адвоката си.
Стиснах зъби и замръзнах на място. Той само се усмихна широко,намигна ми и потегли. Исках да го убия,просто да го убия.
Но знаех,че ако той решеше,щях да лежа някъде мъртва, а това ме плашеше до смърт....

**2 дни по-късно**
Лежах в хола на дивана и ровех нещо на таблета.
Проверявах онова копеленце. Оказа се,че беше някакъв огромен богаташ,който върти много мръсни бизнеси.
Както й да е...трябваше да продължа напред,нямах никакъв избор.
Сутринта беше много дъждовна.
Оправях се пред огледалото,когато зад мен мина Грейс.
- Добро утро - гушна ме в гръб и се усмихна
- Добро да е - казах тихо
- Днес на кафе след лекции?
- Мислех да не влизам на лекции днес,имам ужасно главоболие...
- Тогава...- усмихна се хитро - Хайде отиваме на кафе,родителите ми,ми пратиха пари така че ще отидем в някое скъпарско - засмя се
- Защо ли не се учудвам - засмя ае - Всички пари там ще отидат..
Двете се засмяхме,преоблякохме и оправихме за излизане.
Скоро бяхме в една скъпарско кафене в центъра на града. Истината е,че не обичах да харча пари за такива места,но Грейс настоя и не можех да й откажа.

Разказвахме си всякакви истории и се смеехме заедно. Беше любимото ми време.
- Е разказвай,има ли сладури в университета?
- Мммм не - изцъка - Поне в моя випуск - каза леко омърлушена
- Хей,я горе главата,кой не би искал момиче като теб? - окуражих я
- Ммм да започвам ли? - каза тя и ми напомни за бившия й,който я заряза ужасно грубо
- Стига грейс,знаеш,че мъжете - погледа ми се озова зад нея,върху групичка от мъже. Тогава позната физиономия на Лиам привлече вниманието ми - Са навсякъде...
- Моля? - попита ме объркана
- Аз....исках да кажа - изместих поглед,не исках той да ме вижда - Че има много риба в морето - измънках
- Знам,но...- издиша тежко
Опитах да я разведря,започнах да говоря,криейки лицето си от Лиам.
Той седна на съседната маса и буквално блокирах...

Лиам

С момчетата се събрахме за да обсъдим поредния купон в един от приятелите ни. Имах нужда да разпусна и се облегнах назад на едно от диванчетата в една кафене.
Отворих си една от бирите,които ни донесоха и започнах:
- Довечера съм готов за лов - казах самоуверен
- Оу и аз,имам нужда от свежо месце - засмя се Джаред
- Ставаме двама - обади се Питър
- Макар,че май съзрях месце,което е точно по моите стандарти - каза Джаред,а аз го погледнах объркан,момчетата също не закъсняха - Виж онези - кимна към отсрещната маса и погледа ми се премести там. Когато видях онази откачалка,наистина вече бях готов да откача. Тази наистина беше абсолютно навсякъде. Пък сега хващаше окото и на приятелите ми.
Момичето до нея...хм,беше сладка,ако трябваше да бъда честен.
- Точно тези ли? - изпуфтях
- Какво,секси са! - кимна
- Да,тази с очилата - каза Питър с усмивка
- И без това исках другата - засмя се Джаред
- Не мога да ви слушам - завъртях очи и се изправих. Не можех да им слушам глупостите. Тръгнах към тоалетната и минах точно покрай тях. Усетих,че тя избягваше погледа ми,знаех си че ме е видяла. Нещо сякаш ме накара да погледна отново момчетата и тогава,през огромните прозорци видях,черен джип,ужасно скъп,през когото се показа едно огромно оръжие. Кръвта ми застина,чувствах се като в екшън филм.
- ЗАЛЕГНЕТЕ - изкрещях ужасно силно и сякаш инстинктивно,покрих само Евелин с тялото си. Бях до нея и вътрешно си повтарях,че го направих само,защото тя беше около мен, но не съм сигурен,че беше само заради това....
Тя изпищя и всички залегнаха. Чуха се гърмежи,които я караха да настръхне. Видях,че приятелката й беше легнала до нас,но не й обърнах повече внимание.
Усещах малкото сърчице на Евелин ,как ще изкочи от гърдите й. Тя се вкопчи в мен и затвори очи....
А аз исках....
Исках само да я защитя...

Е върнах се! Надявам се да не сте ме забравили! Обичкам ви 😍