First Time (Fanfiction) [L.P]

VI

Евелин

Тежкото тяло на Лиам ме събори на земята и ме покри цялата. Под него се чувствах като малко дете,криещо се от света.
Треперех, чувайки куршумите валящи над нас. Опитах да погледна за Грейс,но мъжът над мен закриваше всичко.
Усещах биещото му като лудо сърце и топлият му дъх,който гашеше врата ми. Какви ги говоря?
След малко всичко утихна и аз отворих очи,чух хората да говорят,а някои дори викаха и пищяха.
- Грейс - веднага я потърсих,когато Лиам стана от мен
- добре съм - каза малко по-далеч от мен. Определно си отдъхнах и тръгнах да ставам,когато мъжка ръка се протегна над мен. Повдигнах глава и срещнах погледа на Лиам.
Подадох ръката си,хванах неговата и се изправих. Може би трябваше да съм му благодарна,че ме дръпна и почти спаси,но...нямаше да галя егото му.
- Добре ли си?- попита ме студено,а аз само кимнах положително. Тогава той просто се обърна и се върна към приятелите си. Те изглеждаха ужасно притеснени от случилото се,така както всички в кафенето. Радвах се поне,че...нямаше пострадали.
Прегръдката на Грейс ме извади от трасна и аз й отвърнах със също толкова топло посрещане.
- Мамка му,какво беше това? Какво се случи? - потрепна
- Нямам представа- или поне се надявах да не е това,което си мислех....
- Нека се прибираме! - предложи грейс
- Ще си измия лицето в тоалетната и тръгваме, дойде ми в повечко - кимнах и отидох в тоалетната. Определно тези куршуми ме уплашиха,сърцето ми беше да изкочи. Наплисах си лицето и леко се наведох срещу мивката. Когато вдигнах глава почти писнах...в отражението на огледалото стоеше Лиам.
- Изкара ми акъла - обърнах се към него,леко ядосана
- Беше онова копеле - погледна ме,а това просто потвърди предишните ми мисли.
- Предположих - въздъхна - Видял е,че съм тук и е решил да ме довърши...
- Как може да си сигурна,че не е дошъл за мен? Нали прекратих фиаското ви. - измънка
- Не го наричай така - завъртях очи - И...съм сигурна,че е заради мен,защо иначе ме извади от затвора и прати адвокатите си? За да може сам да ме довърши.
Той се усмихна много странно и завъртя очи.
- Какво? - присви вежди
- Нищо - изцъка - Пази се от това копеле,а аз ще отида да дам показания в полицията и ще кажа за него - измънка си под носа
- Мхм - въздъхна- И благодаря,че...ми помогна - прежалих се и казах
- Хареса ти да легна върху теб,ха? - засмя се,а това направо ме отврати. Пълен идиот - Спокойно,не се ядосвай, не съм те спасил,просто залегнах и хванах първия човек,който видях и по някаква случайност,това беше ти - вдигна рамене и отново стана студен
- Хубаво - измънка - Все тая,чао - минах покрай него,но усетих голямата му,студена ръка да хваща лакътя ми. Приближи ме към себе си и се доближи до ухото ми. Усетих отново топлият му дъх,който накара кожата ми да настръхне.
- Имам чувството, че ме следиш навсякъде,пчеличке? - прошепна,а дъхът ми сякаш засече.
- Пчеличка? - щях да повърна,за какъв се мислеше
- Ако трябва да съм честен на това ми приличаш - усмихна се нагло,знаеше че така ме провокира
- Идиот - измънках и се освободих от ръката му
- Пази се,малката,защото няма да съм винаги там за да те спасявам! - намигна ми
Завъртях очи и напуснах тоалетната, намерих грейс и веднага тръгнахме.

Лиам

Явно малката пчеличка си мислеше,че онзи боклук я е спасил,но нямаше да й казвам,че всъщност аз я извадих от там,нямаше нужда да се мисли за специална.
Скоро дадох показания и се прибрах.
Но определно щях да задействам връзките си за да намеря копелето,нямаше да му позволя да заплашва живота ми,пък и на приятелите ми.
Обадих се на стар познат, който главно се занимаваше с незаконни неща,да..беше нередно,но онзи беше опасен,а аз неподготвен.
Когато му описах копелето,къде го засякох и каква кола караше,Джоузеф - приятеля ми,веднага се сети за кого говоря.
Оказа се,че името на онзи беше
Девор Салсмънт - име,до болка ми познато.....